Вече има 31 заподозрени в извършване на 32 престъпления – насилие, сексуални издевателства и обири на жени в новогодишната нощ в Кьолн. Имената на всичките 31 души са известни на полицията.

Засега задържаните са двама северноафриканци – от Мароко и Тунис, на възраст 16 и 23 години, съобщи днес полицейски говорител. И двамата са кандидати за политическо убежище в Германия. Те се намират в следствен арест, утре съдия трябва да определи постоянната им мярка за неотклонение.

Сред заподозрените има и 18 кандидати за политическо убежище. Те са извършвали обири, нанасяли са и телесни повреди, но засега не е установено да са замесени в сексуално насилие, твърдят от полицията.

От вече известните 31 нападатели деветима са алжирци, осем мароканци, петима иранци, четирима сирийци, един иракчанин, сърбин, американец, но и двама германски граждани.

Арестуваният 16-годишен младеж вече бил познайник на полицията, залавян е като джебчия.

Щвейцарката застана точно пред катедралата, където в новогодишната нощ се разиграха шокиращите сексуални насилвания.

На иззетите от арестуваните мобилни телефонни имало видеоматериал от нощта на кошмарите, съобщи на сайта си местният в. “Кьолнер Щадтанцайгер”. Престъпниците са снимали посегателства срещу жени.

У задържаните от Мароко и Тунис е открит и лист хартия с изписани на немски и съответното значение на арабски изрази:

“Големи ц.ци”, “Искам да те ...”, “Искам да те целуна”, “Ще я убия и ще я на ...”, “Искам да те целуна мъртва”.

В момента над 100 експерти анализират видеоматериал от камерите в Кьолн, общият обем е 350 часа.

Вицеканцлерът и лидер на германските социалдемократи Зигмар Габриел заплаши с тежки последствия кандидатите за убежище, извършили престъпления. От Куба, където в момента се намира на посещение, Габриел заявявява пред придружаващи го немски журналисти:

“Първо следствието трябва да си свърши максимално бързо работата, а съдът да се произнесе. В случая крайно наложителна е ускорена съдебна процедура. Отговорността е на следствието и на съда. Наказанието трябва да бъде наложено без протакане, в противен случай ще бъде накърнен авторитетът на правовата държава. Съвсем ясно е, че повече сигурност има при повече полицаи и прокурори.”

На въпрос какво би следвало да се случи на престъпници, които кандидатстват за убежище, отговорът е:

“Нулева толерантност спрямо престъпност и сексуални посегателства! Държавата ни трябва да остане такава, каквато е – силна и функционираща. Това дължим на германците и на бежанците, които в голямото си мнозинство са порядъчни хора. Ето защо сме длъжни и да изчерпаме докрай всички възможности на международното право, за да можем да върнем в родината им кандидати за убежище, извършили престъпление. Трябва и да проверим какви възможности има за осъществяване на основния прицип - осъдени зад граница да излежат присъдите си в държавата, чиито граждани са те. Защо германските данъкоплатци да плащат престоя в затвор на чужди престъпници? А и като те знаят, че ги заплашват решетки в родината им, то това ги възпира далеч повече, отколкото перспективата да лежат в германски затвор.”

Да плипомним, че условията в германските затвори са на светлинни години от тези в Африка или в арабския свят. Дори има случаи на умишлен рецидив, само и само бедняк или бездомник отново да попадне в немскизатвор. Дори да звучи пресилено или нереално, практиката показва, че това е факт.

В интервюто си Габриел посочва също, че и някои неща и Германия трябва да се променят, на първо място по-бързото експулсиране от страната на престъпници и на мигранти, които нямат шанс да получат убежище.

На напомняне, че въпросът е не само в експулсирането на едно лице, а дали родината му е готова да го приеме, Габриел е категоричен:

“Ако държави, като тези в Африка, откажат да приемат осъдени техни граждани или такива, на които им е отказано убежище, то тогава ще сме принудени да поставим такива държави пред избор – или ще поемете отговорността си спрямо вашите граждани, или ще съкратим помощта, предвидена за развитието ви. Който закриля кандидати за убежище, извършили престъпления, той не може да има претенции за пари на немските данъкоплатци.”