Къде ще седне Местан? Къде ще седне Радан? Колко още фирми ще осветли Пеевски? Кога ще са изборите? Какво ще договорят Кунева и Лукарски с Борисов? Какъв вот на недоверие ще предложи БСП? Кой пръв ще внесе предложение за възобновяване на „Южен поток“?

С началото на работата на Народното събрание за тази година въпросите се въртят около изброените въпроси, а тук-там се прокрадват и откровено лобистки идеи, опаковани народополезно. Но отново и отново се връщаме към въпросите-евъргрийн: Каква подкрепа ще бъде договорена за правителството? Как ще се държи ДПС след морфичния резонанс? Кой ще бъде опозиция?

Бодри представители на политическите сили вече обикалят телевизионните студиа. Бодри водещи ги питат: „а какви са вашите приоритети за новия политически сезон“. Речи се пишат. После се произнасят. И всичко това се върши с убеденост и претенция за сериозност все едно ни предстои учредително събрание след продължителна война. Ако не е това, то е фейсбук страницата на Никол Шерцингер.

Нещо липсва, нали?

1 883 411 души обаче остават встрани. Точно толкова български граждани гласуваха с „да“ на референдума, проведен заедно с местните избори на 25 октомври. За това обаче политиците не говорят. Помните въпроса: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при провеждането на изборите и референдумите?

Почти два милиона българи дадоха своя положителен отговор. Още 704 182 души гласуваха против. Всички те заедно сега очакват гласът им да бъде зачетен. Това е безспорният приоритет на Народното събрание в началото на тази година. Така е справедливо, когато огромен брой граждани са изказали позицията си. Това е и задължително според закона.

Колко са три месеца?

Референдумът де факто бе успешен, защото в него гласуваха повече хора от изискваните от закона, за да бъде изборът им задължителен – над половината от участвалите в предишните парламентарни избори. Това са 1 750 293 души. Това е с цели 133 118 човека по-малко от реално гласувалите с „да“ 1 883 411 българи.

Законът обаче обвързва резултата с избирателната активност и понеже тя бе по-ниска от тази на предишните парламентарни избори, дистанционното електронно гласуване не бе въведено автоматично. Така борбата за въвеждане на електронно гласуване тръгна по другата процедура. Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, т.н. Закон за референдумите, казва:

"Чл. 23. (3) Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52".

В друг текст Законът уточнява и срока:

"Чл. 52. (1) Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии."

Сега въпросът е кога изтича тримесечният срок. Според председателя на комисията по правни въпроси в Народното събрание Данаил Кирилов (ГЕРБ) трите месеца се броят от датата, на която ЦИК е изпратила официалните резултати. Това се случи на 11 ноември, т.е. 11 февруари е крайният срок за произнасяне на парламента.

Според председателя на Народното събрание Цецка Цачева трите месеца се броят от датата на провеждане на референдума, т.е. 25 януари е последният срок. И в първия, и във втория случай депутатите имат броени дни, за да изпълнят законовото си задължение.

Какво предстои:

Екипът на правната комисия вече е започнал работа по подготовка на проект за решение, съобщи пред Клуб Z Данаил Кирилов. Това се е случило след като Цецка Цачева е разпределила на комисията изпратените от ЦИК резултати. Законът не е достатъчно конкретен както за тримесечния срок, така и за последващата процедура.

Първо действие е правната комисия да обсъди и да приеме решение по резултатите от референдума. За първото й заседание в сряда обаче такава точка не е предвидена в дневния ред. Това най-вероятно ще стане на второто, уточни Кирилов. Ако не бъде насрочено извънредно заседание, това означава темата да остане за 20 януари - дни преди крайния срок.

Очаква се депутатите в правната комисия да спорят не само по същество - „за“ или „против“ дистанционното гласуване по електронен път, но и по самата процедура. Едни ще настояват да приемат решение, други ще настояват да приемат становище, трети ще измислят нещо различно. Какъвто и да е резултатът от гласуването в комисията обаче, въпросът отива и в пленарната зала – т.е. при всичките 240 депутати.

Кой как и какво:

По-вероятно е правната комисия да приеме решение, с което одобрява въвеждането на дистанционно гласуване по електронен път. Но дори и мнозинството в комисия да гласува „против“, то мнозинството в пленарната зала отново може да гласува „за“. Засега представителите на ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ продължават да поддържат позицията си в подкрепа на електронното гласуване. Т.е. би трябвало да има достатъчно мнозинство.

По-важно е с какво ще се ангажира комисията, а после и целият парламент, за сроковете и следващите действия на законодателя. Защото законът ги задължава освен решение по принцип, да обявят и „мерките за неговото изпълнение“. Точно тук е заровено кучето, което може както да изпълни със съдържание решението на парламента, така и да го изпразни от всякакъв смисъл.

Инициативният комитет „Гласувай без граници“ призова Народното събрание да си даде срок от 6 месеца за приемане на необходимите промени в законите, за да бъде на практика въведена възможността за дистанционно гласуване по електронен път. Комитетът предлага на правната комисия да бъде даден тримесечен срок за изработване на проектите. Факт обаче е, че политическите сили не говорят за това.

„Не знам дали ги е страх толкова за сигурността на електронното гласуване, колкото от самото електронно гласуване“, коментира пред Клуб Z председателят на комитета Мануела Малеева.

Предстоят интересни дни, в които вероятно отново ще има опити за покриване на темата. Ще има опити и за удавяне на публиката в технологични въпроси. Законът обаче е категоричен – решение трябва да има. А дяволът и този път ще бъде в детайлите, защото и най-доброто решение може да бъде облечено в процедурни и правни двусмислици, които на практика да го обезсилят.

Депутатите имат да вършат работа, а ние имаме задължението да ги следим. По 1 883 411 причини.