Последният месец се спукахме от празници, което накара много хора да си задават въпроса дали не сме най-почиващата нация в света. Ако отворим календара за тази година можем да преброим цели 13 почивни дни. Все пак от тях се отработват 3, така че остават чисто 10. Ако към тях се прибавят и регламентираните по Кодекса на труда най-малко 20 дни платен отпуск, стават общо 30. Или грубо сметнато, месец и половина.

Но се оказва, че с тези 30 дни дори не сме в първата десетка на най-почиващите нации. Според проведено миналата година изследване на сайта hotels.com, първенството по почивни дни се държи от Русия, където заедно с празниците и отпуските се получават 40 свободни от работа платени дни.

В това изследване България не е включена, но по почивни дни тя би се наредила някъде около 12-о място заедно с Австралия. За Мексико е разпространен стереотипът на мързелива нация, но се оказва точно обратното - страната е с най-малко почивки от изследваните 40 държави - само 13 дни барабар с отпуските.

Но в Русия отпускат сериозно. Например, зимната почивка е от 1 до 8 януари, това си е цяла ваканция. Трябва да имате предвид, че в нея попада и Коледа, която в Русия се празнува на 7 януари. Друг дълъг период се получава и покрай Деня на труда - почивката е от 1 до 4 май. От 9 до 11 май се отдъхва за Деня на победата. Периодът от 12 до 15 юни е за Деня на Русия.

Почивните дни в Русия са със специален статут, като някои от тях се препочиват (не знам на български дали има такава дума, но в случая върви и "отпочиват"). Например, съботите и неделите, които се получават в 8-дневния период от 1 до 8 януари, се препочиват допълнително. Тази година те се компенсират с 2 май и 13 юни.

По същия начин става и с 23 февруари - Деня на защитника на Отечеството, който се смята и за празник на мъжете. Понеже се пада в неделя, се отпочива на 3 ноември.

Ако сте съдия и работите в Мурманск, ще получавате 51 дни годишен отпуск. Снимка БГНЕС

Когато към платените празници се прибавят и 28 дни отпуск по Кодекса на труда, общо почивните дни в Русия стават 42. Но има една забележка: отпускът в Русия е регламентиран в календарни, а не работни дни, както е при нас. Така че в бройката влизат и съботите и неделите. Естествено, може да се изхитрува, като се взимат 6 пъти по 5 работни дни, стига работодателят да позволи. Но ако сте съдия и работите в Крайния Север - районите, разположени на север от Полярния кръг, ви се полага отпуск от 51 работни дни!

Все пак в класацията на hotels.com руснаците водят по брой почивни дни, но в нея не е отчетено в кои страни отпускът се мери в работни и в кои - в календарни дни. Също така не е ясно дали навсякъде празниците се заплащат.

Друго, доста по-сериозно изследване - на вашингтонския Center for Economic and Policy Research, също открехва светлина пред почивките, като разглежда 21-те държави с най-развити икономики - 15 членки на ЕС плюс Норвегия, САЩ, Канада, Нова Зеландия, Австралия и Япония.

Според него от богатите страни най-много се почива в Австрия - 38 дни. Австрия също е интересен случай. Там след 25 години трудов стаж платеният отпуск става 30 работни дни. Когато към тях се прибавят и 13-те празнични дни, тогава се получава по-голяма платена почивка и от Русия!

Като цяло изводът е, че в Европа и Южна Америка се почива най-много, а най-малко - в Азия и Северна Америка.

Но САЩ са единствената развита икономика в света, където не е регламентиран годишният платен отпуск. Ако работодателят прецени, може да ви даде отпуск, но не е задължен да ви го плаща, сори!

В ЕС има директива от 1993 г., според която платеният отпуск трябва да бъде минимум 20 дни годишно. Някои държави я надскачат, като най-дълъг е този период във Франция и Великобритания - съответно 38 и 28 работни дни. Австрия, Норвегия, Дания, Финландия и Швеция имат по 25 дни отпуск. Португалия и Испания - по 22.

От гледна точка на почивките излиза, че е най-добре да се работи в Русия и Австрия. А най-зле - в САЩ и Япония, където освен кратките, а и липсващи отпуски, празничните дни не се заплащат. Но все пак това са богати икономики. Българинът обръща внимание на заплащането през почивните и празничните дни, защото заплатите у нас са ниски и разчитаме на тези пари, особено на двойното заплащане, което трябва да се дава при работа по празниците.