БЕРЛИН – Натискът върху канцлерката Ангела Меркел всекидневно се увеличава. Все повече германци не вярват на курса й по бежанската криза. Дори членове на нейната партия – Християндемократическия съюз (ХДС), въстават срещу нея. В Европа Меркел изпада в изолация.

Защо въпреки всичко канцлерката продължава да отстоява курса си?

Този въпрос задават журналисти от немското издание на «Хъфингтън поуст» на известния германски психоаналитик и автор Ханс-Йоахим Маац.

Преди да представим неговия анализ, припомняме, че «The Huffington Post” е US онлайн издание, появило се на 9 май 2005 г. и е носител на “Пулицър”.

От 10 октомври 2013 г. то се списва и на немски език в сътрудничество със сп. “Фокус” при читателска аудитория над 4 милиона души месечно.

Пред изданието психоаналитъкът Ханс-Йоахим Маац дава отговор защо Меркел не отстъпва от пагубния за нея курс: “Меркел, както и мнозина от всесилните на деня, страда от самонадценяване, което я прави имунна срещу всяка критика.”

Маац следи кариерата на Ангела Меркел от години. Той доби световна известност през 1990 г. със своя психопортрет на източногерманците.

Сега Маац стига до обезпокояващ извод, наричайки политиката на канцлерката “напълно ирационална”. Мнозина все още гледали на Меркел като на най-могъщата жена в света. От тази си позиция тя не приемала никаква критика по водения от нея курс. Твърдата й позиция личала както от речите й, така и при нейното поведение и жестикулиране. В това психоаналитикът съзира опасност за Германия. Той не изключва Меркел да изпадне в психически колапс, ако продължава твърдоглаво да следва курса си.

Журналист от «Хъфингтън поуст» пита Ханс-Йоахим Маац за тъмните страни на властта, както и каква ще е съдбата на Меркел и на Германия през идните месеци.

Предлагаме ви разговора с незначителни съкращения:

- Господин Маац, през октомври казахте, че всички добри духове са напуснали Меркел. Междувременно изключително много се обостриха както бежанската криза, така и критиката спрямо политиката на канцлерката. Каква е днешната Ви оценка?

- Междувременно стана значително по-лошо. Бих окачествил поведението й като напълно ирационално, тъй като тя не взима под внимание реалните трудности във връзка с бежанската криза. Претовареността на администрацията, изолацията в Европа, разделението на обществото, критиката от собствената й партия – всичко това изглежда не й е грижа. Тя продължава да отстоява позицията си. Поведението й става все по-инатско. Както сега Меркел се държи – ирационално и недалновидно, дава повод за опасения, че тя е загубила връзка с реалността.

- Как си го обяснявате?

- Меркел е прототип на човек, който е бил прекалено хвален и величан. Същевременно при нея се забелязва нарцистична проблематика...

- Какво означава това?

- Дълго време Меркел беше окачествявана като най-могъщата жена в света. Дивеше й се собсвената й партия., тъй како тя дръзна да се опълчи на Кол. Тя беше «майката на нацията». Някои дори искаха да й връчат Нобелова награда за мир. Всички тези оценки не почиват върху реално лидерство, нито на компетентността на Меркел. Дълго време тя не беше взимала трудни решения. Тя никога не е била лидер, винаги е реагирала, а не е действала изначало. Това говори за несигурност и дефицит на самооценка, което се забелязва и при мнозина силни на деня. Проблемът е: трябва да се опасяваме, че Меркел си вярва, че била най-могъщата жена в света. Чрез подобен изкуствен автопортрет се стига до инатско поведение, каквото наблюдаваме при бежанската криза.

- От какво заключавате, че хвалбите са главозамаяли Меркел?

- По това, че тя взима емоционална решения. Това години наред не беше правила и поради тази причина в мнозинството си германците я обичаха. Първото й емоционално решение беше загърбването на ядрената енергетика след трагедията във Фукушима. Тя беше сигурна, че ще увлече голяма част от гражданите. Второто емоционално решение беше отварянето на границите за бежанци през есента. Това беше приветствано в цял свят като огромен хуманитерен жест. Това обаче не беше обмислено решение, както впоследствие се оказа. С тези две събития тя отново потвърди, че се надценява. Междувременно положението изцяло се промени. Тя обаче вече не го вижда.

- Значи тя е сляпа за реалността. Не би ли могло това да се промени?

- Не вярвам. Нарцисизмът обикновено има лоши последствия. Става проблематично, когато изведнъж изчезне признанието и то се превърне в критика, както това е сега при г-жа Меркел. Известно ни е и от звездите на шоубизнеса. След това настъпва самотата, може би алкохол и психичен срив.

-Такава опасност съзирате у Меркел?

- Да. Защо при нея би следвало да е друго, отколкото при толкова много хора със силни позиции? При актуалната ситуация наистина трябва да се опасяваме, че предстои психически или психосоматичен срив.

- Но какво пречи на Меркел да реагира на критиката? В крайна сметка половината страна се обърна срещу нея, да не говорим за собствената й партия. Как тя го понася?

- Психотерапевтите го наричат душевно барикадиране. Хора, които изпитват дълбоки вътрешни сътресения, те радикално отказват да приемат реалността. Не допускаш критика отвън, изолираш се дори от собствените си възприятия и от чувствата си. Човек, който не се изолира до такава степен, той реагира на критика. Меркел обаче остава непреклонна с нейното «Ще се справим!» Има и още нещо. Меркел често употребява понятието «липса на алтернатива». Това, разбира се, е глупост, тъй като няма ситуация, която да е без алтернатива. Че тя изпозва подобно понятие, говори за нейната душевност. Тя не допуска някой да се усъмни в правотата й. От друга страна поведението й говори за несигурност.

- След всичко, което казахте, явно Меркел няма да промени курса си. Намирате ли опасно за Германия сегашно положение и нарцисизма на Меркел?

- Да, поведението на г-жа Меркел е опасно, тъй като тя значително допринася за разделението на обществото, тъй като не отстъпва от позиции, които все повече граждани вече не пиремат.

- Вярвате ли, че накрая Меркел доброволно ще напусне канцлерството?

- Не вярвам. Паралелът може и да е драстичен, но Меркел ми напомня на Ерих Хонекер, когато той се качва на самолет за Чили и за раздяла вдига юмрук като червенофронтовак. Да признаеш, че си се заблудил, би означавало да поставиш под въпрос целия си досегашен живот. Това самовлюбените не го могат.