Революционна пета свобода в Европа предложи естонският президент Тоомас Илвес. Според него технологиите са стигнали толкова далеч, че трябва да имат "автономен живот", а именно: свобода на пренос данните на Стария континент. Речта на президента бе многократно прекъсвана от бурни овации не само заради това предложение, но заради философските послания, отправяне за справянето с най-големите предизвикателства пред Европа. Подобни речи са звучали рядко в залата на Европарламента и коментарите около нея продължават. За да се убедите в значимостта на изказването, ви предлагаме пълния му текст:

ТООМАС ИЛВЕС*

Преди десет години напуснах тази зала, за да заема нов пост в моята страна. Нямаше евро или бежанска криза, нямахме представа, че европейските граници могат да се променят чрез сила, не се говореше, че европейският проект може да се провали. Също така, нямаше смарт телефони, никакви разкрития за следене и подслушване в интернет, нямаше и Uber.

В продължение на почти три четвърти от миналия век повтаряхме мантрата за Европа като проект за мир. През първата част от онези три четвърти от един век, Европа - половината от Европа, за да бъдем точни, процъфтя и израсна, а нашата сигурност бе в ръцете на други страни, даже бяхме под сянката на агресивния, тоталитарен Съветски съюз. През последния четвърт век, при липсата на каквито и да било външни заплахи, целта бе реинтеграцията на Европа и връщането в лоното на онези народи, принудени против волята им да живеят под тоталитарно управление.

Днес, обаче, ние се сблъскваме с нова екзистенциална, външна и както ни напомниха през ноември в Париж, вътрешна заплаха. Ние сме в губеща позиция, страхуваме се и Европа за много хора вече не е отговор за сигурността.

И в ушите ми звучи Уилям Бътлър Йейтс:

Развива се, развърта се спиралата - 
соколът вече губи соколаря. 
Оста не стяга. Всичко се разпада. 
Анархия се плисва над земята.**

Така че нека да се изправим пред тази нова реалност. Европа е насред трансформационна криза. Трансформация на криза, която ще поставя на изпитание всичко, което Европа е постигнала стъпка по стъпка - от началото с Моне и Шуман до днес. И се приближаваме към повратна точка, когато или ще станем по-силни или ще се оставим разпадът да надделее.

От решаващо значение е да се признае, че тази криза беше много предвидима. Знаехме, че има сериозни проблеми, но отлагахме решаването им, занимавахме се с кризата на еврото. Мислехме, поне доскоро, че това е най-голямата заплаха за европейския проект. Но сбъркахме.

Знаехме също от дълго време, че  разликите в огромните доходи и в демокрацията между Европа и нейните близки съседи на юг и изток са бомба със закъснител, която цъка, останала под влиянието на авторитарните режими на юг - през Средиземноморието и Близкия изток.

Днес бежанската вълна, масовата миграция на хора, бягащи от ужасяващото клане на гражданската война и систематичната бруталност на "Даеш", примесена с икономическата миграция от бедността и липсата на икономически възможности, заплашва Европа, както никога преди. Шенген е под заплаха. Някои страни отказват да приемат бежанци, други са претоварени от огромната бройка мигранти, които заливат техните страни. Солидарността се разпада. Някои отказват да помогнат, други справедливо казват, че солидарността е двупосочна улица. Структурните фондове и Кохезионния фонд също са скъпи прояви на солидарност.

Ние сме втрещени, когато чуем числата. Един милион бежанци и имигранти към Европа миналата година, прогнози за още два милиона в следващите две.

Да, това са наистина големи числа. Да, те ще се бележат социалното сближаване, ще натоварят нашите бюджети. И все пак. Виждали сме и много по-лошо и победихме. В Европа през 1946 г., само в Германия е имало 12 милиона вътрешни бежанци и още 12 милиона разселени лица от 20 различни националности.

За да се разреши този проблем за три години са похарчени равностойността на днешни около 50 милиарда евро. Споменавам тези факти, за да ни дадат чувство за перспектива, за да стане ясно пред каква трудна задача са били изправени нашите баби и дядовци, когато в Европа не е имало общи институции, понякога дори и суверенни правителства. И всичко това е било преди планът "Маршал" да започне да действа.

Така че, дами и господа, нека сега обединим нашата съобразителност и силните си страни, да оставим зад нас нерешителността, обвиненията и липсата на отговорност. Ние ще се справим с бежанската криза, ако покажем решимост, каквато са имали нашите предци. Трябва да действаме солидарно с онези държави-членки, които носят тежестта на кризата, трябва да приемем по-функционална форма за споделяне на тежестта.

Също така трябва да поемем пълен контрол над външните граници на ЕС, защото не може да бъдем без граници вътре, а и извън Съюза. Трябва да имаме функционираща обща политика за предоставяне на убежище, особено когато става дума за отхвърляне на фалшиви претенции и връщане на незаконни имигранти. Толкова трудно ли е това, ако погледнем назад към онова, с което Европа се сблъсква през годините след Втората световна война?

След ужасите на атаките в Париж, аз се боя, че бежанската криза ще е само допълнително гориво за възхода на популистките и екстремистки политики. Ще видим аргументи, че не можем да приемем бежанци, защото са терористи, забравяйки удобно, че бежанците, стичащи се в Европа са избягали от същия режим и същата бруталност и убийства като тези в Париж, но много по-масови.

Политическото говорене днес понякога е с език, който преди няколко години можеше да се види само в анонимни онлайн форуми. Демократичните и центристките лидери застъпват спокойни и отговорни политики, но са под натиск и дори са атакувани.

Екстремистките партии и политици се възползват от сегашната бежанска криза, както преди експлоатираха и икономическата криза, и използват недоволството на избирателите и нерешимостта на европейските лидери. А гражданите очакват решителна реакция срещу кризите. Когато традиционните партии не им я дават, те се оглеждат за тези, чиято реторика звучи решително, но и носи в себе си прости, често неевропейски решения, за премахването на които беше създаде Съюзът.

Казвам всичко това, наред с другото, като син на бежанци, които избягаха от терора в родината си в Естония през Втората световна война. Затова имам и още акцент. Надявам се, че след няколко десетилетия в демократична Сирия ще има президент, който говори арабски с немски акцент. Родителите ми не винаги са се чувствали добре дошли, когато са стигнали до Швеция, но им е бил даден шанс.

Макар че трябваше да предвидим еврокризата и миграционната криза, друга криза, която не предвидихме е нахлуването и анексирането на Крим, последвана от нахлуването в Донбас. Няма да се спирам на това днес, но трябва да посоча, че с това, което направи преди две години, Русия наруши всеки основополагащ договор за сигурност, като се започне с Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., и Парижката харта от 1990 г. Москва наруши освен това и Будапещенския меморандум от 1994 г., който гарантира териториалната цялост на Украйна в замяна на премахването на третия по големина в света по онова време арсенал от ядрени оръжия. С други думи - ние в Европа вече не можем да предполагаме, че договорите, които са в основата на европейската, подчертавам, европейската сигурност след Втората световна война, все още важат.

ЕС беше бърз и единен в отговора си на руската агресия и оказа възпиращ ефект. Санкциите доказаха, че са ефективни. Но отношенията на ЕС с Русия ще продължат да бъдат обтегнати още известно време. Стратегическо търпение са ключовите думи. Покани за диалог, макар диалогът сам по себе си да не е политика. Поне не политика за противодействие на агресията. Това поне трябваше да сме научили от случилото се в Мюнхен през 1938 година.

Аз говорих за европейските кризи, някои трябваше да предвидим, а други нямаше как. До края на речта си ще се обърна към бъдещата и дългосрочна криза, която можем да избегнем, ако я вземем сериозно, преди да се окажем в центъра ѝ: намаляването на конкурентоспособността и производителността на Европа в бързо променящия се, взаимосвързан дигитален свят.

Заедно с Каушик Басу, главен икономист на Световната банка, току-що завършихме подготовката на първото по-дълго проучване на икономическия потенциал на IT на банката и на подобряването на обществото и управлението. Докладът очертава и капаните на изоставането. Като цяло Европа се справя добре в това дълго, обхватно проучване, извършвано една година и половина. Но не се заблуждавайте, Европа може да стане второстепенен играч, при положение, че не само САЩ, но и Индия и Китай заемат лидерското място, ако не се справяме.

Дигиталната революция може да бъде благословия за единния пазар. Днес, може да видим, зараждащи се паневропейски пазари в сектори като здравеопазването, банкирането и транспорта, които само преди няколко десетилетия изглеждаха по същество местни. И все пак, законодателството ни остава разпокъсано между държавите-членки и неподготвено за дигиталната ера, ние губим от липсата на единен пазар и губим най-добрите и най-умните си кадри, които отиват другаде, където възможностите за тях са по-големи. Видях го с очите си преди 4 години. Поканих 23-годишен естонец, който наскоро бе получил финансиране за своя старт на бизнес с чай. Срещнахме се и той каза: "Съжалявам, г-н президент, но след две седмици се местя в САЩ. Тук няма пазар". Шест месеца по-късно беше спечелил 4,6 милиона долара. Три години по-късно продаде компанията си за 100 млн. долара. Тази история ще се повтаря отново и отново, докато не стане факт единният пазар на Европа.

Преди шестдесет години, когато Договорът от Рим е поставил основата на това, което днес наричаме четирите свободи на движение на хора, стоки, капитали и услуги, нищо не е било дигитално. Днес ние живеем в един напълно различен свят.

Ако ние не признаем колко дълбока е настъпилата промяна, особено в последните 10-15 години, Европа ще изостане, а също така ще изостанат и гражданите. Посрещането на предизвикателството на дигиталната революция изисква обединяването на изобретателността на предприемачите в Европа, на бизнеса, на гражданското общество и на всички нива на управление. Пазарните сили и финансови модели ще бъдат основните двигатели на процеса, но законодателството трябва да ги подкрепи.

За да се отрази размерът на тази промяна, предлагам да прибавим към четирите основни свободи на вътрешния пазар и пета свобода - свободно движение на данните. Тази пета свобода преди е можела да бъде част от съществуващите четири, но днес тя е достатъчно ясно очертана, за да бъде отделена.

Данните не са лице, капитал или услуга, но за да им помогнем да се движат, те трябва да бъдат в състояние да преминават границите. Предложенията на Комисията за цифров единен пазар ще укрепи основите на свободното движение на данни, но то трябва да се превърне в трайна ценост на вътрешния пазар, не просто набор от цели, които трябва да бъдат изпълнени до определена дата.

Какво ще означава петата свобода за нашите граждани?

Като начало, свободното движение на данни ще означава, че ние ще имаме достъп до услуги, за които сме платили в ЕС. Ще означава, че онлайн търговията няма да бъде ограничена от държавата, в която е нашата банкова сметка и националните ограничения вече няма да определят – произволно, кои европейските граждани могат да купуват дигитални блага и услуги и кои - не.

Днес все още е по-лесно да изпратим бутилка зехтин от Сицилия до пазарите на север от полярния кръг, отколкото да изпратим песен от iTunes през дадена граница. В Естония мога да използвам дигитални рецепти, с които мога да си купя лекарствата от всяка аптека в страната срещу електронната ми лична карта. Но когато напусна страната, не мога да правя това, защото електронните рецепти не могат да бъдат използвани навсякъде в Европа.

И все пак, свободното движение на данни не е само за търговия. Като всяка основна европейска свобода, свободното движение на данни идва с права и отговорности, сред които най-важна е сигурността на данните. Наистина собствеността на лични данни и свободата да решаваме как да ги използваме, са съществени условия за отключването на стойността на тези данни.

Новата регулация за защита на данните обхваща този принцип в пълна степен. Той ще даде на отделните хора истинска собственост над данните им – правото да контролират тяхната употреба и предаването им на трети страни. Това трябва да създаде нови пазари, а приложени в обществения сектор, ще намали тежестта на хартиената документация и няма да губи на европейските граждани време и пари. Драстично ще се увеличи и прозрачността.

Трябва да се стремим да създадем икономика, в която свободното движение на информация също да работи с обществени данни. Това има огромна стойност, скрита в многото информация, която се генерира от нашите коли и домове, нашите устройства за връзка към интернет. Това нещо в Германия вече се нарича Индустрия 4.0.

Европа трябва да инвестира в разработването на технологии, които създават увереност за сигурността на потоците от информация, и по-специално криптирането и технология за блокиране на веригата, които наистина ще внесе сигурност и трябва да рекламираме тяхната употреба.

Нуждаем се и от модерна и дигитална инфраструктура, която да направи петата свобода възможна. 5G и оптичните връзки трябва да бъдат наистина повсеместни. Това се отнася най-вече за така наречените последни мили на връзка, от кабела до нашите домове и бизнеси. Нашите селяни, които са се възползвали от Общата земеделска политика, се нуждаят в този нов свят от същия достъп до интернет като всички останали в градовете.

Практиката в Естония ме кара да се чувствам оптимистично. От 2005 г. позволихме електронния вот в 8 национални, общински и европейски избора. Вероятно си мислите, че това облагодетелства младия градски елит, но обхватно социологическо проучване показва, че няма разделение между града и селото. Пенсионерът, който живее в малко село, е точно толкова вероятно да гласува онлайн, да се свърже със семейството си чрез Skype и да поддържа контакт с доктора си от разстояние, както го правят внуците му. Както знаете, Skype е изобретен от естонци.

В същото време, дами и господа, трябва да попитаме накъде ни носи дигиталната революция, какво е бъдещето на професиите в дигиталната ера? Какво ще се случи с таксиметровия шофьор и работника във фабриката? И утре, с развиващите се технологии, какво ще се стане с докторите и счетоводителите?

Всяка предишна индустриална революция е увеличавала заетостта, заменяйки старите професии с нови, за които са нужни повече знания, заплащат се по-добре и са съпътствани с повече предизвикателства. Но все още не знаем дали историята ще се повтори. Все още сме в началото на дигиталната революция, но смирено признавам, че липсват отговорите на определени въпроси.

Но знам следното:

Дигиталната революция, както кризите в Еврозоната, Крим и бежанците, ни подтиква да извадим на преден план най-доброто в нас във време, когато политиката си играе с най-нищожните ни инстинкти. И все пак нека не предполагаме, че тези предизвикателства са непреодолими. Това е време, в което трябва да вървим скромно, по стъпките на нашите предшественици от 1957, 1989, 1991 и 2004 година. Те се изправиха пред несигурността и продължиха.

Ако отстъпим пред популистите, които казват, че на Европа не може да се вярва за интересите на гражданите ѝ, дами и господа, тогава никоя криза, видима или не, ще бъде решена. Дали говорим за миграцията, еврото или дори военна агресия, да не споменаваме и предизвикателството на технологичната промяна, решенията, които преобръщат нацията, ще ни върнат до времената преди Втората световна война. Ера, в която недалновидността, води неминуемо до загуба за всички. А това сме го виждали твърде много пъти в европейската история.

Нека не храним илюзии, че в това, пред което сме изправени, можем да се поколебаем или препънем и тогава да цитираме Йейтс отново: 

Не вярват в нищо най-добрите. Злите пък 
са пълни с целеустремена страст.**

Изборът е наш.

----

* Тоомас Хендрик Илвес е роден в Швеция, но е израснал в САЩ, където завършва и висшето си образование - психология. Работил е като журналист в радио "Свободна Европа" в Мюнхен. След като Естония обявява независимост, заминава посланик в САЩ. Бил е външен министър на Естония и евродепутат. Членувал е в Социалдемократическата партия, но в момента е политически независим.

** "Второто пришествие", Уилям Бътлър Йейтс, превод Владмир Трендафилов.