Всички знаем притчата за талантите от Библията - на един 5, на друг два, на трети един... Крис Корнел със сигурност е бил от тези с повечко.

Имало един град Сиатъл, в който - всички знаем - едни прошляци без особена музикана школовка в средата на 1980-те дрънкали нещо не особено сложно в техническо отношение. Но пък много инфлуентивно - залепващо феновете за тонколоните и каращо ги да изкрейзват пред сцената. Дали му име на чисто нов стил в музиката - гръндж. Главните заподозрени, които буквано преобръщат света, са известни - Nirvana, Pearl Jam, Alice in Chains и Soundgarden.

Любопитен факт е, че въпреки несъмнения талант на останалите 3 групи, именно Soundgarden са първите от "карето", които подписват договор с голям лейбъл -  A&M Records. Няма да се лъжем - успехът им буквално избухва по доста нетрадиционен за един гръндж бунтар начин - когато ги взимат за "илюжънското" си турне за предгрупа Guns'n Roses.

"Не беше много забавно - всяка вечер свириш 35 мин. пред 40 000 души. Повечето от тях не са чували песните ти, а и не им пука за тях", казва по-късно Крис Корнел.

Може би още оттогава това обаче е някакъв символ за излизането от рамките, за много по-широкоспектърния талант и в крайна сметка за нечовешкото израстване на Крис в съвсем други "вселени". Докато с Nirvana става... знаем какво, Еди Ведър от Pearl Jam до днес се опитва да събере с кънтри парчета таланта си, а Alice in Chains още възкръсват за втори живот след загубата на певеца Лейн Стейли...

Soundgarden - групата, в която Крис по-скоро мрънка и гони по-"чисти" бленди с гласа си, на фона на насечени грънджарски рифове, за щастие, се разпада през 1997 г. За щастие, защото това отваря клетката на птичката - да излети в други хоризонти. Споко - през 2012-а се събират пак...

Корнел обаче вече е бетониран певец със самочувствие за уникалния си талант, почти южняшка "мисисипска" бленда, зад която мирише на потни тъмнокожи от 1950-те, невероятен хрип и страхотна мощ. "Пее, сякаш си му натъпкал с памук гърлото", казва за него един познавач... Да, отговорът е Audioslave!

Само чуйте безкрайните нюанси в гласа му, да не говорим за широкия диапазон, който се разтваря далеч над "сиатълския" начин на мислене. Китарата на шантавия Том Морело и другите двама от Rage Against the Machine много помагат.

Шестте години съществуване на  Audioslave само показват как могат да се развиват талантите, докато други въртят старите си парчета или акулите в бранша избълват пъпчиви звезди-еднодневки за една нощ. Имат 3 албума, 3 номинации за "Грами" и стават първата US банда с голям концерт в Куба.

Мрачният красавец с тъжния поглед вече може да си позволи да си пее, каквото поиска. Само го чуйте на Площада на антиимпериализма в Хавана...

Една от хубавите страни на империализма обаче безспорно е, че дава опция на можещите, като сложат по някой долар зад гръб, да се развиват спокойно в избраната от тях посока. Като например, ако ги поканят за поредната серия на Джеймс Бонд - Casino Royale, да не отказват.

Опс, забравихме Temple of the Dog, посветена на поредния му приятел, отнесен от хероина - Андрю Ууд...

И така. Оттогава Крис (51 г.) обикаля света с акустична или електрическа китара под собственото си име и се развива. Има самочувствието дори да изпее Майкъл Джексън само с една "кухарка". По този изумителен начин!

Докато около него всички умират като мухи през десетилетията, Корнел признава, че е извървял дълъг път до изчистването от зависимостите. Днес е женен за гъркинята Вики Караянис и благодарение на нея се обръща към Гръцката православна църква.

Очакваме да го видим на 10 май в пловдивския Античен театър.