След като държавата официално е номинирала г-жа Бокова, мисля, че е добре да се ограничим във вътрешните дебати.

Но ще кажа мнението си за последен път.
1. Кандидатурата на госпожа Бокова не е обща, още по-малко консенсусна. Тя беше наложена от една група от номенклатурата, без да се постараят дори елементарно да убедят българската общественост, че си струва. Не в това, че ще е изключителен шанс българин да бъда генерален секретар - тук спор няма. А именно, че само и единствено госпожа Бокова трябва да бъде този кандидат и тя е най-добрата ни възможност.
Тя не отговори на легитимни въпроси относно качеството на нейните преценки в миналото по важни въпроси на глобалната и международна политика, които могат да предпоставят бъдещи нейни укорими действия и решения. Ето, аз се съмнявам в качествата на нейната лична дипломация. Да припомним визитата и на военния парад на 9 май в условията на отказ на българската държава, на ЕС и САЩ да изпратят свои представители в знак на протест срещу анексията на Крим и инвазията в Източна Украйна. За тези които не знаят - госпожа Меркел, като лидер на страна агресор в миналото срещу Русия, беше длъжна да положи венец и отдаде почести пред загиналите съветски войници и го стори, но без да присъства на парада. Отиде на 10 май, положи цветя и отлетя. Питам каква е мотивационната база на госпожа Бокова да избере да присъства в Москва, още повече, че постът й не го налага? Отговорът е: да натрупа червени точки и Путин да я припознае като своя кандидатура в предстоящото разиграване за най-високия пост на ООН.
2. Нормално и логично значителни части от българската общественост - които виждат в нейно лице въплъщение на преродената номенклатура, свързана с комунистическата власт и болезнената липса на справедлив равностоен шанс за кариерно и житейско развитие - са скептични. Именно те очакваха тя да се опита да намери път към тях, да проведе диалог и потърси възможности да бъде обща кандидатура на всички българи. Не съм наивник, със сигурност щяха да останат хора, които да не и вярват и да бъдат против номинацията й при всеки вариант. Но поне действията й щяха да посочат, че не е нито високомерна, нито арогантна в увереността си, че каквото и да прави ще бъде подкрепена - именно защото е кандидатура на "избраните". 
Нейната "кампания" в България бе проведена по каноните и с помощта на щампите на партийните предизборни кампании - срещи със симпатизанти и "трудови колективи". Нито един опит за контакт със съмняващите, още по-малко с несъгласните. 
Те не са ли част от България?
3. Нормално и логично у нас има достатъчно широки кръгове, които гледат много по-прагматично на перспективата госпожа Бокова да заеме най-високия пост в Организацията на обединените нации, защото това ще им даде възможност да намерят личния си път към някоя престижна позиция в системата на ООН. И това е нормално - доходи, престиж. Само призовавам да бъдат по-умерени с ползването на националното знаме при обосновка на личната си мотивация за подкрепа на кандидатурата на госпожа Бокова.
4. Същите хора, които заплашваха институциите от всички страни, че едва ли не извършваме национално предателство, защото се бави номинацията на госпожа Бокова, предприеха грозна и тотално непровокирана атака и срещу другата възможна кандидатура, като не се посвениха да мобилизират сили и ресурси в опит за дискредитиране на нейната работа като вицепрезидент на Европейската комисия. Което е сигнал, че кандидатурата на госпожа Бокова не е просто българската кандидатура, а част от международна акция. Не е трудно да се досетим откъде идват основните импулси. Образът на "троянския кон" продължава да тегне над България. Нали?
5. Темата е дълга, но тъй като повече няма да пиша по нея - на принципа или Цезар или нищо - питам: защо без да бъде осигурена подкрепата или поне мълчаливото съгласие на две от страните членките на СС на ООН, е взето решение за номинацията на госпожа Бокова? С какво юруш ултиматума на Първанов и сие и помага в тази обстановка, след като и във Вашингтон, и в Лондон се знае проводник на чии интереси е бившият ни президент? Кой ще поеме отговорност, ако поради огромния натиск, който не позволи изпълняване на пълноценна проучвателна работа и доведе до прибързани решения /тепърва ще се издигат сериозни кандидатури/, се окаже, че кандидатурата на госпожа Бокова не може да преодолее праговете на СС на ООН, а междувременно сме пропуснали да изберем по-печеливш вариант?
Какво се получава - или кандидатурата на БКП последователи или никой друг не може да представлява България?
Няма никакво съмнение, че кампанията, разгърнала се около номинацията на госпожа Бокова е генерална репетиция и мобилизация на един кръг от сили, които ще се опитат да диктуват процесите у нас и по време на президентските избори - в полза на посочен от тях кандидат. Силно се съмнявам, че тя ще предпочете да се върне в българската политика, дори ако загуби битката за поста генерален секретар. Но е сигурно, че Кой? ще се опита да използва набраната енергия и темпо, за да мобилизира ресурс извън естествените си граници на популярност.
Въпросът обаче остава към всички нас - това ли трябваше да роди прехода? В същност той е риторичен и опира в личната ни съдба и отговорност за процесите у нас.