От години Световната здравна организация (СЗО) говори за необходимостта от подобрение на работата си, но така и не успява да направи реформи. Според някои експерти времето й вече изтича, но според други бъдещето й е въпрос на пари.   

Като цяло организацията би трябвало да се издържа от сумите, които държавите, членуващи в нея, й превеждат всяка година. Общият й бюджет обаче съвсем не се формира само от членски внос. СЗО си има персонални дарители, които не само подпомагат дейността й, но предоставят милиарди по отделни проекти. Проблемът е, че "който плаща, той поръчва музиката" и въпросните проекти изобщо не са сред глобалните здравни приоритети.

 "Това поставя организацията под бюджетен натиск, в резултат на който тя губи собствените си цели", пише журналистът Кейт Келанд в подробен анализ по темата, публикуван от Ройтерс.  

Тенденцията се проявява още през 2011 г., когато, ударени от глобалната икономическа криза,  членуващите държави орязват бюджета на СЗО с 13% в сравнение с предходната година. Решението моментално се отразява на отдела за контрол на здравната сигурност и организацията не успява да отговори бързо на разпространяващата се тогава ебола. Опасенията са, че същото в момента се случва и с разрастващата се епидемия от "Зика".

Само преди 16 години почти половината от бюджета на СЗО се е формирал от вноските на членуващите в нея държави и организации. През 2014 г. този процент е два пъти по-нисък и се движи около 20 на сто. Останалите 80% идват от доброволни дарители, но се дават "под условие"  – парите да се харчат за конкретни проекти. Понастоящем почти 93% от финансите, предоставени на СЗО за собствените й здравни програми, са с етикет "предварително планирани" – от донорите за конкретни дейности.

Един от най-големите неправителствени дарители на СЗО от години, например, е Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. За последните 10 години тя субсидира дейността на организацията с между 250 и 300 млн. долара годишно, като през 2013 г. финансите са повече от участието на американското правителство. Парите обаче имат ясно предназначение – изкореняването на детския паралич по света чрез обширни кампании за профилактика и осигуряване на ваксини. В резултат, съответната програма на СЗО е с най-висок бюджет (поглъщайки 23,5% от всички средства по програми) и изпреварва глобалната програма за действия при избухване на епидемии и реакция при кризи.

Проблемът е, че СЗО не може да махне с лека ръка на доброволните дарения, защото рискува да изгуби солидна част от финансите си.

"Фондациите, които предоставят пари на СЗО, наблюдават работата й с огромен интерес и загриженост. И със сигурност имат не само възможността, но и правото, да вложат парите си другаде", коментира пред Ройтерс Нилс Долер, бивш представител на американското правителство в изпълнителния борд на организацията.

Тъжната истина е, че бъдещето на СЗО по всяка вероятност ще зависи от "дълбоките джобове" на Съединените американски щати. Необходими са цялостни вътрешни реформи, защото организацията има твърде много шефове (поне шестима – на всеки от регионалните офиси), твърде много структури (около 150 в целия свят) и прекалено много ангажименти към глобалното здравеопазване (от слънчевото изгаряне и домашното насилие до кримската хеморагична треска и чумата).

За да бъде истински ефективна и независима, се нуждае от персонално финансиране и единно управление. А на този етап условията могат да й бъдат предложени единствено от американското правителство.

 

ТОП 10 НА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ДАРИТЕЛИ НА СЗО ПРЕЗ 2014-А

Съединени американски щати - $301 000 000

Фондация "Бил и Мелинда Гейтс" - $257 000 000

Великобритания - $155 000 000

Алиансът "Гави" - $128 000 000

Канада - $80 000 000

Ротари Интернешънъл - $67 000 000

Европейската комисия - $59 000 000

Програма за развитие на ООН - $56 000 000

Офис по хуманитарните въпроси на ООН - $53 000 000

Норвегия - $50 000 000

ОБЩО: $1 206 000 000