Световните пазари на акции се намират в един от най-нисигурните си моменти от години, пише Ройтерс.

Инвеститорите разпродават акциите и се насочват към активи-убежища като злато и държавни облигации поради опасения за икономическия растеж и ефективността на политиките на централните банки.

В същото време спадът на цените на енергоизточниците създава проблеми пред страните производителки на петрол и допълнително поставя трудности пред глобалния растеж.

Само до преди месец и половина евтиният петрол се очакваше да подкрепи световната икономика и решението на Управлението на Федералния резерв на САЩ през миналия декември да повиши основната лихва беше прието като знак на доверие в развитието на глобалната икономика.

Но през последните седмици световните борсови показатели не само в САЩ, а и навсякъде по света падат въпреки усилията на Европейската централна банка и Японската централна банка да засилят растежа чрез по-ниски лихви.

Големите финансови институции и суверенните фондове, които теглиха заеми в евро и йени, сега разпродават рисковите активи, като отново купуват валутите, подкопавайки по този начин усилията на централните банки да стимулират икономиките.

От началото на годината до сега американският индекс S&P 500 е загубил 10,5% от стойността си, най-големият срив за периода в историата. В същото време доходността по 10-годишните облигации е паднала до 1,63%, най-ниското ниво от май 2013 г. насам.

Защо започна разпродажбата?

Спадът в цените на акциите започнал в края на м.г. се задълбочи, след като банките бяха изправени пред отрицателните лихви в част от Европа и Япония и намаляването на доходността на американските ДЦК.

Това ограничава възможността за доходност на банките от едни от традиционните им източници. Затова и не е случайно, че банковият сектор, представен в S&P 500, е сред най-зле представилите се, със спад от 18% за година.

Високите нива на добив на петрол в САЩ, заедно със свръхпроизводството в страните от ОПЕК, доведе до спад на цените на енергоизточниците и на суровините като цяло. Икономиките на страните производителки на етрол започнаха да се свиват, а много енергини компании спряха обслужването на дълговете си.

Пазарите не очакват Фед да продължи с планираното увеличение на основната лихва, като смятат, че процесът ще бъде отложен поне до февруари следващата година. Някои от тях посочват и понижението на разликата в доходността между лихвите по 2-годишните и 10-годишните американски ценни книжа до 0,95 процентни пункта, което е най-ниската стойност от декември 2007 г., като предвестник на нова рецесия, пише Ройтерс.