Божидар Божанов е софтуерен инженер и програмист, работи от юни миналата година като съветник за електронното управление към кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова. Темата се коментира повсеместно, заради което публикуваме обясненията му за т.нар. държавна поща, тъй като е един от участвалите в Пътната карта за електронно управление, в която е описана идеята.

ЗАЩО ПРИЕХ ДА РАБОТЯ ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО?

След като тази седмица Пътната карта за електронно управление беше публикувана за обществено обсъждане, по медиите се появиха статии, че всеки гражданин ще получава служебна електронна поща (email адрес).

Оттук нататък, чели-недочели, сума ти народ се втурна да обвинява държавата в идиотизъм, олигофрения, некадърност, световен заговор и т.н. Като участвал в писането на пътната карта съвсем спокойно мога да приема, че много хора ме нарекоха „идиот“. Разбира се, мога и аз да ги нарека идиоти, и да спрем до там, целият смисъл да се загуби и да се удавим в идиотизъм.

ЩЕ НИ ПРАВИ ЛИ ВСЪЩНОСТ ДЪРЖАВАТА ИМЕЙЛИ?

Но ще опитам да обясня. Защото по кратка медийна публикация наистина не може да стане ясна конкретната идея. (А макар конкретната реализация да е разбираема само за специалисти, то, разбира се, тук всеки е специалист).

Та, да всеки гражданин ще получи адрес на електронна поща, нещо като <егн>@government.bg. По принцип не е необходимо това средство за комуникация да бъде именно електронна поща, но след малко ще видим защо може би е по-практично на този етап.

Да започнем от това за какво ще се ползва тази електронна поща – за да може държавата да връчва документи на граждани по електронен път – актове, отговори на жалби, покани, вкл. призовки в рамките на съдебната власт. Служебният email ще може (даже – ще трябва) да се пренасочи към личен email, така че да не трябва човек да проверява няколко email-а, само за да види, дали не са му пратили някой акт. Всъщност, известия за получен документ ще могат да се правят и по sms.

За да започне да използва служебния си email за получаване на документи, човек ще трябва да влезе с картата си за електронна идентичност в един портал и там да потвърди изрично, че иска да получава по електронен път. Като посочи към кой email да се препращат писмата. Никой не може да ни накара, ако не искаме, да ползваме тази услуга. Ако изберем да я ползваме, писмата от държавата няма да ги получава на хартия, а на мейла си. Ще пестим хартия и няма да ни се губят писма по пощата.

Всъщност, този портал е най-важната част от системата. Email-ът е само средство за известие, и всъщност технически детайл. Т.е. няма да се прави „български Gmail“, а система, в която ще си виждаш документите от държавата на едно място и която ще ти праща съобщения, когато такива се получат.

Как човек потвърждава, че е получил нещо? Писмото, което получава, съдържа линк към документа. Когато линкът бъде отворен, и гражданинът влезе (с картата си за електронна идентичност), се счита, че е получил документа. И съответно започват да текат срокове, ако се очаква нещо от него. Ако обаче 7 дни след изпращането на електронното писмо няма потвърждение за отваряне, тогава то се придвижва по хартиен път.

Добре, защо служебен email? Не може ли просто да влизаме в системата и да си настройваме личния email. Може. Но за да ви изпрати документ, администрацията ще трябва или да се интегрира с портала, в който сте си посочили email-а, или да влезе ръчно и да провери кой ви е email-а. В момента повечето деловодни системи могат да изпращат email, съответно ако форматът на адреса е ясен, могат да ви го изпратят без допълнителни стъпки, и по-важното – без допълнителни средства за надграждане/интеграция (разбира се, нужна е проверка дали сте приели да изпращате, но това може да стане със съобщение от SMTP сървъра, че съобщението не е доставено, което да значи, че се минава към хартиения процес). В даден момент служебният email може да стане и излишен. Засега е по-лесно чрез него и дава малко повече възможности на системата реално да заработи.

„Ама то пак ще струва милиони“. Не. Всъщност, то е малък компонент от проекта за e-id. Вече дори има изградена система за е-връчване, която макар (според мен) да не поддържа цялата необходима функционалност, може да се използва като основа. А дали цялата система ще заработи, или пак половината администрации ще пращат така, половината иначе, или изобщо няма да са чували за това, зависи от много неща. Но ако не създадем технологична предпоставка, няма да разберем.

На последно място – това не е наша измислица – Регламент 910/2014 (ЕС) дефинира „услуга за електронна препоръчана поща“, вкл. квалифицирана такава, при която доставянето има противопоставимост в съда. В Естония пък от над 10 години се ползва именно такъв подход – на всеки гражданин се дава служебна поща (<егн>@eesti.ee), която той пренасочва към своя лична поща.

(Коментарите тип „МВР ще ми следи пощата“ ги оставям настрана. Ужас, че МВР ще разбере какви актове ви е съставило…самото то. Или НАП. Или че сте подали жалба в общината. МВР няма нито нужда, нито капацитет да следи всичко това – ако имаше, вече щеше да го следи по многото други начини, които има.)

Надявам се обясних каква е идеята. И вече съм по-малко идиот. И съвсем без да имам високи очаквания, се надявам поне няколко човека като прочетат следващия път някое заглавие, да не бъдат с нагласата „тия пак поредната тъпотия мислят“. Не защото някой съветник или чиновник може да се обиди, а защото „аз всичко разбирам, тия там нищо не разбират“ е непродуктивна национална мантра, и пречи. На всички. Понякога предложенията наистина ще са глупави, понякога няма да има кой да ги обясни. Но хайде да не изпитваме радост от това, че сме „изобличили“ във фейсбук „POREDNATA GLUPOST“.

А ако това е най-големият „проблем“ на пътната карта за електронно управление, всичко е наред. Ако не е – коментарите тук са също толкова лесни, колкото и коментарите в новинарски сайтове. И е сигурно, че някой в администрацията ще ги прочете (дали ще ги вземе предвид е друг въпрос, но поне за този документ, ако са конструктивни, ще бъдат отразени).