Човечеството не се нуждае от антибиотици, нито от нови молекули за борба с резистентните бактерии. Достатъчно е да използва ваксините, познати на съвременната медицина, които успешно създават имунитет срещу повечето опасни микроорганизми. Пък и защо да се харчат милиарди за лечение на последствията, когато могат да се предотвратяват самите заболявания?

Заключението е част от официална Декларация на фармацевтичната, биотехнологичната и диагностична инустрия за борба с антимикробната резистентност, която обедини 85 компании от 18 различни държави (без България, уви) на Световния икономически форум в Давос на 21 януари. Отдавна е известно, че съществуващите антибиотици губят битката с бактериите и вече не лекуват, затова индустрията призовава за по-широка употреба на ваксини върху хора и животни, както и за повече инвестиции в разработката на повече и по-различни профилактични средства. 

ОЩЕ ЕДИН МОТИВ ДА СЕ ВАКСИНИРАМЕ

Имунизациите срещу бактериални инфекции биха могли да предотвратят не само евентуално заболяване, но и последващо антибиотично лечение, обяснява мотивите на индустрията научното издание "Ню Сайънтист" (New Scientist). Добър пример според него са менингитът и пневмонията, причинявани от стрептококовата бактерия (Streptococcus pneumoniae). Двете заболявания убиват около 800 000 деца под 5-годишна възраст всяка година, независимо че ваксината срещу стрептококи отдавна съществува. Ако всяко дете бъде ваксинирано, дните, в които ще приема антибиотици срещу бактериите, ще бъдат намалени с 47%, което в крайна сметка ще попречи и на самите стрептококи да стават резистентни в бъдеще, убедени са учените.

"Разполагаме с няколко успешни примера в тази посока. Във Великобритания на децата се бие ваксина срещу менингит С и хемуфилус инфлуенце тип Б. Без съмнение това промени структурата на менингококовата болест, намали честотата на хемуфилус инфлуенце и в крайна сметка намали броя на предписваните медикаменти", посочва Джордж Грифин от Академията на медицинските науки в Лондон. 

СМЪРТТА НА АНТИБИОТИЦИТЕ

Световни организации като УНИЦЕФ и Гави работят за по-доброто разпространение на ваксините по света, но въпреки това съществуват няколко резистентни патогена, за които такива не са разработени. Най-притеснителни са бактериите, които не се повлияват от т. нар. карбапенеми - лекарствата, които доскоро бяха една от последните линии на защита срещу устойчивите микроорганизми.

Според последните научни доклади не съществуват ваксини, които да се използват срещу резистентните на карбапенеми Ешерихия коли (Escherichia coli), гонорея (gonorrhoea) и бактерията, причиняваща колит (Clostridium difficile).

Друг проблем е, че новите експериментални ваксини имат нисък процент успеваемост и обикновено минават поне 10 години преди да се появят на пазара.