ДАНИЕЛ БРЬОСЛЕР

Студената война не секва. От 2007 г. редовно се завръща в Мюнхен (на годишната Конференция по сигурността – бел. ред.). Тогава Владимир Путин уплаши западния свят с пресметнат изблик на гняв. По време на Конференцията по сигурността тази година руският премиер Дмитрий Медведев съвсем съзнателно продължи въпросната реч на Путин. Той се оплака от лошо отношение към Русия, обвини НАТО във вражда, говори за световен шок и студена война.

Посланието на Медведев постигна желаната цел – едните слушаха загрижен държавник, другите – заплахите на пратеник на Москва.

Едно от централните упражнения в световната политика отдавна е да си блъскаш главата, питайки се какви са намеренията на Кремъл. Създаде се впечатление, че Русия е заинтересована от претворяването на споразуменията от Минск. Въпреки това в Източна Украйна продължава да се стреля.

Русия подкрепи прекратяване на огъня в Сирия, малко по-късно го постави под съмнение. От Москва пристигат предложения за разговори с Европа, същевременно по бежанската криза Кремъл влиза в комбина с подстрекатели и ксенофоби.

Диалогът бил най-добрият отговор, казват едните. Другите препоръчват твърдост. И двете страни имат право.

Западът се нуждае от двойна стратегия

Стана популярно санкциите срещу Русия да се окачествяват като безсмислени. Това по две причини не е вярно. От една страна мерките засилиха икономическия натиск върху Русия, която поради липса на реформи сериозно пострада от ниските цени на петрола. От друга страна единството на Запада изненада Путин. Никой не знае докъде щеше да стигне руската война срещу Украйна без наложените санкции. Ето защо е нужно санкциите да продължат, докато Русия не изпълни поетите си задължения по споразумението от Минск. Без такъв натиск Украйна би била загубена.

Същевременно ядрените преговори с Иран показаха, че дипломатически отношения с Русия са възможни. В случая това произтича от съвпадение на интересите. В краткосрочна перспектива за Русия иде реч за готовността на САЩ да си сътрудничи с руските военни в Сирия, Пентагонът не е готов на такава стъпка. В средносрочна перспектива Москва работи за запазването режима на Асад, а в дългосрочна – разширяване на влиянието й в Близкия изток. И след крехкото споразумение за примирие в Сирия общата почва, по дяволите, е крайно малка.

Казано накратко – на двойните послания на Русия трябва да се дават двойни отговори. Единият е – да се разговаря. И без това нишката на преговори никога не е била прекъсвана. Абсурдна е представата, че били нужни регионални политически партньори.

Другият отговор е: Не допускай да те сплашват! Точно в Сирия Путин действа не толкова от позициите на собствена мощ, колкото поради слабостта на други. Ето защо не е достатъчно просто да обясняваш що е то Русия. Западът е длъжен да се обозначи.

Даниел Брьослер е бил кореспондент на “Зюддойче цайтунг” в Москва (2004 – 2008 г.), а от 2014 г. в Брюксел