Европейската централна банка е готова да промени политиката си на "количествено облекчаване" (инжектиране на пари в европейските икономики чрез изкупуване на дълг от банките) на заседанието на управителния си съвет през март в отговор на рисковете възможни заради спада във възникващите икономики, световните фондови борси и цените на петрола и суровините, каза днес пред евродепутати в Брюксел председателят ѝ Марио Драги.

Той предупреди, че сама банката няма да се справи със заплахите за възстановяването на растежа и от нова дефлация. Той призова правителствата в Еврозоната към "повече публични инвестиции и по-ниски данъци" при спазване на Пакта за стабилност и растеж както и към структурни реформи.

За да се увеличат съпротивителните сили на Еврозоната "трябва принос от всички области на политиката. ЕЦБ е готова да изпълни своята част", каза Драги.

"Първо ще проучим силата на предизвикване на ниска внесена инфлация във вътрешното формиране на заплати, цени и инфлационни очаквания. То ще зависи от размера и постоянството в спада на цените на петрола и на суровините и честота на вторичните ефекти върху вътрешните залати и цени", каза Драги пред икономическата комисия на Европейския парламент. "Второ, в светлината на неотдавнашните финансови смущения ще анализираме състоянието на предаването на нашите парични импулси от финансовата система и в определени банки. Ако някой от тези две фактора включва низходящи рискове за ценовата стабилност, няма да се поколебаем да действаме". 

Въпреки притесненията за лошите кредити в някои европейски банки, Драги подчерта, че тяхното състояние значително се е подобрило в сравнение с 2007-2008 година - те са повишили качеството на капиталовите си буфери и са намалили задлъжнялостта си.

"Няма да има нови капиталови изисквания към банките", каза Драги, посочвайки че Базелският комитет за банков надзор е отбелязал значителен напредък към приключването на следкризисните реформи. Това би позволило на банките да правят дългосрочни бизнес планове, добави той.

"Почти половината от възстановяването ни през последните две години дължим на тази политика", каза Драги за количественото облекчаване. "Останалото дължим на ниските цени на нефта... Ако променим политиката си, само ще усложним обстановката".

Той каза, че целта на ЕЦБ за годишна инфлация малко под 2% в Еврозоната се отдалечава във времето, но банката продължава да я преследва. Евростат очаква годишна инфлация в Еврозоната от съответнон 0,0%, 0,5% и 1,5% през миналата, тази и следващатагодина.

Сега ЕЦБ изкупува активи за по 60 милиарда евро месечно и поддържа лихвения си процен на ниво 0,05% при отрицателна лихва от 0,3% за депозитите.

Традиционният противник на разхлабване на паричната политика е Германия. Очаква се финансовият ѝ министър Волфганг Шойбле да призове за обрат в експанзивната парична политика в световен мащаб на среща на 20-те водещи икономика Г-20 в Шанхай по-късно този месец.