Многоточия в скоби остават в почти всички глави на проекторешението за бъдещото членство на Великобритания в ЕС в навечерието на срещата на върха на ЕС в четвъртък и в петък Брюксел.

След седмици интензивни преговори “шерпите” не са успели да изгладят всички противоречия и част от тях ще останат да се решат на масата на 28-те лидери на държави и правителства в ЕС.

На това ще бъде посветен първият ден от срещата, започваш в 18 часа и 45 минути българско време. Не е изключено дискусията да продължи до сутринта в петък, когато по програма ръководителите трябва да обсъдят изпълнението на досега взетите мерки срещу миграционната криза.

Всички държави декларират, че искат Обединеното кралство да остане в ЕС. Те, както и британският премиер Дейвид Камерън, ще се стремят да стигнат до споразумение още на тази среща. То би позволило на Камерън да насрочи обещания референдум за оставане в ЕС или излизане от него за юни, предпочитаното от него време.

“Нито една държава няма да налага вето”, каза запознат с преговорите дипломат пожелал анонимност.

В същото време липсва окончателно съгласие поне три от “четирите кошници” британски искания. Преговорите са напрегнати, защото евентуалното решение ще бъде “правно обвързващо, постоянно и необратимо” и части от него ще трябва да бъдат включени в Договора на ЕС, когато той бъде отворен за други промени – най-вероятно свързани с по-нататъшната интеграция на Еврозоната.

Част от нерешените до момента въпроси са именно за това кога и как клаузите на решението да бъдат прибавени към Лисабонския договор, каза днес висш европейски представител.

Остават детайли за доизглаждане в главата за отношенията между Еврозоната и държавите изън нея. Лондон иска гаранции, че по- интегрирана в бъдещето Еврозона няма да дискриминира британския бизнес и особено банките на вътрешния пазар на ЕС. Държавите от общата валута пък искат да са сигурни, че Обединеното кралство няма да има вето върху бъдещите им решения.

Обединеното кралство включва в този раздел седем искания – защита на лирата стерлинг (да се знае, че ЕС има и други освен общата си валута), пари на британските данъкоплатци да не се използват за нужди на Еврозоната, британският бизнес да не бъде изолиран от единния пазар, финансовата стабилност на Великобритания да остане в ръцете на Бенк ъв Ингланд, да се запали целостта на вътрешния пазар на ЕС, UK да не е принуждавано да следва решенията, които Еврозоната взема, всички финансови решения в ЕС да се вземат с участието на всички държави-членки. За целта да има нарочен механизъм, който да позволява на британските власти да повдигнат забелязан от тях проблем, засягащ тежко интересите на страната им в Европейския съвет, без да се променят процедурите за вземане на решения в ЕС от законодателните му органи – Съвета на министрите и Евопейския парламент.

От британска гледна точка тези искания не представляват нито изключение от досегашните договори, нито вето върху решенията на ЕС.

Остава отворен и смятания за сравнително по-лесен въпрос за “все по-тесния съюз” (ever closer union) от преамбюла на Лисабонския договор. Великобритания иска правна гаранция, че той не я обвързва с по-голяма от досегашната ѝ интеграция. Федералистки настроените лидери не искат Обединеното кралство да слага априорни рамки на стремежа им към Съединени европейски щати.

Така например, председателят на либералите в Европейския парламент Ги Верхофстадт, бивш премиер на Белгия и прононсиран федералист, сравни ситуацията с прочутата картина на сюрреалиста Рьоне Магрит “Това не е лула”. На нея е нарисувана точно лула. ЕС по договор се стреми към все по-тесен съюз, но всъщност не прави това, посочи той по аналогия на последната сесия на парламента в Страсбург.

“Вие виждате лула, но не можете да я пушите”, коментира днес европейски представител пожелал анонимност. “Трябва да намерим общ прочит между правните съображения и политическия прочит” на формулировката за “все по-тесния съюз”, добави той.

Великобритания се позовава на заключения на Европейския съвет от юни 2014 година, в които се казва: “Европейският съвет отбеляза, че понятието за все по-тесен съюз позволява различни пътища на интеграция за различните страни, разрешавайки на тези, които искат да задълбочават интеграцията да вървят напред, като зачитат желанието на тези, които не искат да я задълбочават повече”.

Великобритания не участва в еврото, в Шенген, в политиките свързани с правосъдието и вътрешните работи и има отстъпка от вноските в европейския бюджет.

Обединетото кралство “не се опитва по никакъв начин да застане на пътя на интеграцията… то се опитва да улесни интеграцията на Еврозоната, оставайки там, където е и позволявайки на другите да отиват по-нататък”, каза висш европейски дипломат пожелал анонимност.

По-нататъшната интеграция на Еврозоната, плановете за която са изложени в т.нар. Доклад на петимата председатели, включва в дългосрочен план общо “финансово министерство”, общ бюджет, хармонизирани фискални правила и политически съюз.

Най-трънливият въпрос остава за “внезапната спирачка” за добавките към заплатите на нископлатените работници от други страни на ЕС, които Камерън иска да наложи заедно с индексиране на полагащите им се детски надбавки пропорционално на размера, които те имат в страните им на произход.

Тъй като тази част от британските искания засяга най-пряко Източна Европа, в това число и България, си струва тя да бъде по-подробно изяснена.

Преди всичко, не става дума за всички социални плащания, а само за част от тях, т.нар. in-work benefits.  Това са добавки (данъчни кредити) към ниските заплати. Тяхната цел е да стимулират безработните да си търсят работа, вместо да живеят на социални помощи. In-work benefits позволяват получателят да увеличи до над два пъти дохода си.

Те не зависят от осигурителните вноски, които получателите им са правили и не съществуват в социалните системи на всички държави в ЕС. Тези надбавки са за сметка на бюджета на правителството и от британска гледна точка са и финансов проблем, и въпрос на справедливост – държавата субсидира нископлатени и нискоквалифицирани работници, които не са ѝ плащали и не ѝ плащат данъци.

Камерън твърди, че притокът на работна ръка от Източна Европа претоварва бюджета за този вид плащания. Той иска новодошлите от по-бедните страни на ЕС да започнат да ги получават няколко години, след като са започнали да работят в Обединеното кралство.

По продължителността на този период ще трябва да се споразумеят лидерите. В проекта за решение пише, че той може да е Х години с две възможни продължения от У и Z години.

Великобритания изтъква в своя полза обстоятелството, че при приемането на 12 нови страни в двете предпоследни разширения на ЕС тя не се е възползвала от позволения ѝ седемгодишен преходен период, в който да държи трудовия си пазар затворен за техните работници.

Тя иска и ЕС да ѝ позволи да индексира детските надбавки на трудовите мигранти от ЕС, чиито деца са останали в държавите, от които те идват. Това означава да им ги плаща в размера, които те биха имали в страните им на произход.

Докато временното отнемане на надбавките би се отнасяло само за идващите отсега нататък в UK, индексацията на детските би засегнало и тези, които вече работят там, но децата им са у дома, т.е. би им отрязало детските им надбавки, защото това са основно хора от държави с по-ниско жизнено равнище.

Според източници близки до преговорите Дания и Люксембург поставят въпроса за подобна индексация на пенсиите, които те изплащат на граждани от други страни в ЕС, но Великобритания няма такова искане.

Проекторешението предвижда, че “внезапната спирачка” би се задействала при определени условия – ниво на трудова миграция, което поставя под силен натиск социалните системи.

Това означава съответната държава да поиска “спирачката” от Европейската комисия, тя да прецени ситуацията и да предложи съответното решение на Съвета на министрите, който да вземе решение за задействането ѝ с квалифицирано мнозинство.

За да бъде въведена спирачката, трябва Комисията да предложи, а държавите-членки да приемат вторично законодателство, най-вероятно регламент.

Това може да стане при две условия: (а) да има споразумение между 27-те държави-членки и Великобритания и (б) избирателите в Обединеното кралство да гласуват за оставане в ЕС. Ако гласуват за излизане, цялата сделка, в четирите ѝ части, се анулира.

Все още е открит въпросът дали “внезапната спирачка” и индексацията на детските надбавки биха се отнасяли само за Великобритания или от тях биха могли да се възползват и други държави от ЕС, които са нетни “вносители” на работна ръка.

България ще настоява “внезапната спирачка” да не засяга работниците от други страни в ЕС, които плащат данъци във Великобритания, каза дипломат пожелал анонимност.

Освен това страната ни ще защитава позицията, че работник от страна-членка в UK не може да бъде в по-неблагоприятна позиция от работник от държава извън ЕС.

Сред най-остро критичните към проекта в социалната му част са Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Испания и Португалия. Те виждат дискриминация в това, че за един и същ труд работник може да получава по-ниско възнаграждение, само защото не е британец.

Въпреки декларираното от всички добро желание за сделка сега, дискусията остава с отворен край и не е изключено срещата да завърши без споразумение.

Следващият опит в такъв случай остава за редовния Европейски съвет насрочен за 17 и 18 март. Под въпрос обаче е дали сделка тогава би позволила на Камерън да свика референдума това лято, както той предпочита. За подготовката му и кампанията са необходими най-малко четири месеца и датата би попаднала след началото на ваканцията през юли.