За 26 години парламентаризъм родните депутати са сътворили не един и два гафа. Вчера обаче настоящото 43-то Народно събрание влезе в историята с гаф, който със сигурност ще бъде на челните места в тази не особено престижна класация.

Депутатите създадоха временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърдения за намеса на Руската Федерация и Република Турция във вътрешната политика на Република България. Трябва да се признае, че по време на дебатите се чуха отделни гласове, които призоваваха за разум и за неприемане на създаването на такава комисия. Сред тези гласове бяха Кристиян Вигенин (БСП), Магдалена Ташева (Атака), Радан Кънев (ДСБ) и др. Аргументите им бяха различни, но крайната им цел една и съща. В крайна сметка обаче тя не беше постигната.

Дори самото заглавие на комисията е достатъчно, за да изуми всеки що-годе трезвомислещ човек. Какво значи "временна"? Русия и Турция са били империи и продължават да се изживяват като такива. За тях България винаги е била и винаги ще бъде страна, в която те имат много сериозни интереси. Не само временно.

Какво означава "комисия"? Темата с отношенията ни с Русия и Турция е толкова сериозна, че би трябвало да бъде един от най-важните въпроси за цялата ни държавна машина. Тази задача определено не е по силите на неколцина депутати.

"Всички факти и обстоятелства, свързани с твърдения..." След като наскоро разбрахме, че премиерът Бойко Борисов спира обществени поръчки по "слухове" сега управленската практика на ГЕРБ бе доразвита със създаване на временни парламентарни комисии, касаещи външнополитически отношения, заради "твърдения".

Ако ще говорим сериозно сблъсъкът между Русия и Турция датира от времето, когато дори не е имало българска държава. Първата война между тях е от времето на Иван Грозни и султан Селим II. Това се случва през 1568-1570 г. След триста години и поредната Руско-турска война (1877-1878 г.) довежда до възстановяването на българската държава. Веднага след този исторически акт Русия и Турция продължават всячески да се стараят да не губят своето влияние в България. Русия е силно разочарована, че българите смятат да правят собствена държава, и да не се примирят със състоянието на Задунайская губерния. Тя не признава Съединението на България, а малко след него през 1886 г. русофилски настроени офицери организират преврат срещу княз Александър Батемберг. В последвалата криза Стефан Стамболов стига до там, че в един момент предлага на турския султан да поеме българския трон.

Политиката на Русия все пак постига своята крайна цел за определено време. През периода 1944-1989 г. България де факто е Задунайская губерния или  - ако спазваме терминологията на епохата - 16-та съветска република. В същия този период Турция е особено активна по отношение на използването на българските мюсюлмани като инструмент за влияние у нас.

След 1989 г. Русия упражнява своето влияние у нас по няколко начина, като най-сериозният от тях е енергийната зависимост на България от нейните доставки. Турция пък, особено в последните години, е в плен на неоосманизма и в този смисъл нашите земи, една от най-важните и най-хубави провинции на Османската империя, определено са в нейното полезрение.

България е принудена да съществува в зоната на сблъсък между Русия и Турция. Това обективно обстоятелство и всички детайли и последствия, свързани с него, би трябвало да се изучават в училищата и университетите. Особено от онези, които имат намерение да стават политици. А за българските специални служби тази тема би трябвало да е сред най-важните им приоритети. Да работят ежедневно по нея и да предотвратяват всеки опит на Русия или Турция да се меси в нашите вътрешни работи, който прескача границите на нормалните дипломатически отношения. България е малка в сравнение с Русия и Турция, но вече е член на ЕС, което определено й дава много по-голяма тежест. Стига тя да съумее да се възползва от това членство по най-добрия начин.

Временна парламентарна комисия по тези въпроси издава несериозно отношение. Гласуването в парламента вчера не е нищо повече от нескопосана пи ар акция. Тя няма да направи нищо друго, освен - възможно е, да влоши отношенията ни и с Русия, и с Турция, без от това да има каквато и да е било полза за нас.