Обедидението на Източна и Западна Германия се оценавя на 2 трилиона евро, пише немският вестник "Велт ам  Зонтаг". Впечатляващите цифри идват след проучване на няколко икономически института по поръчка на изданието. 

Експертите  изчислили сумата на базата на всички разходи, включително финансовите средства, отпуснати за стимулиране на икономиката, вливането на пари във фондовете за социално осигуряване, субсидиите на Европейския съюз и други отчисления.

От тези 2 трилиона евро около 65% са изразходвани за социални разходи, включително плащания на пенсии. По данни на Института за икономически изследвания (IFO), в периода 1991 - 2013 г. мерките за стимулирането на икономиката в източните провинции всяка година са възлизали на 14,5 милиарда евро. Преките финансови преводи от 1991 г.до настоящия момент възлизат на 560 милиарда евро.

В същото време експертите отбелязват, че стандартът на живот на средната класа в бившата Източна Германия няма да надхвърли скоро две трети от този на същата класа в западната част. Различията между двете продължават да си личат почти 25 години след падането на Берлинската стена.

През 2009 година икономистът и политолог Йоаким Рагниц от IFO прави анализ и проучване на развитието на Германия след падането на стената.

Данните сочат, че само 46% от жителите на "комунистическия изток", както Рагниц нарича Източна Германия, смятат, че икономическото им състояние се е подобрило. Едва 39% от жителите на Германия подкрепят обединението и смятат, че е имало полза за тях. След проучването си Рагниц коментира, че Източна Германия няма скоро да настигне Западна, не и в близките 10-20 години. 

"Еуфорията, която заля всички ни след падането на стената, сега я няма. Германците са разочаровани, много хора в източните райони са депресирани. За мнозина обединението не донесе това, което очакваха", пише Рагниц в заключението си.