С Британия или без Британия е ясно, че ЕС се нуждае от съживяваща инжекция от демократична легитимност. Като начало – гражданите му да избират пряко поне председателя на Европейската комисия.

“Бюрократите от Брюксел” е удобно клише. То замаскира факта, че правителствата назначават тези “бюрократи” с две цели: (а) да прокарват националните си интереси; (б) да се оправдават с тях за проблемите си у дома. (Брюксел пречи, Брюксел иска …)

И това е точно този “Брюксел”, за чийто шеф националните лидери са гласували в Европейския съвет и на когото са изпратили посочени от тях комисари. Избират си ги точно като “момчета (и момичета) за бой” от “Принцът и просякът”.

Европейската комисия има вродено раздвоение на личността – тя ту е технократичен “пазител на договорите”, ту е “политическа”. Всъщност няма как да избяга от второто, защото единствена в ЕС има законодателна инициатива, а да предлагаш закони е политика. Политика е и това как използваш инструментите си да контролираш и санкционираш.

За да си служиш с тях, трябва легитимност, т.е. в Брюксел да те изпрати избирателят, и то пряко, а не чрез опосредствания механизъм на Sptitzenkandidaten и на политически сделки в Европейския съвет и в Европейския парламент.

Оказва се, че произведеният от тях “Брюксел” може да накара по-лесно Гърция да промени бюджета си, отколкото да разгони 50 пияни фермери на ГКПП Промахонас-Кулата, които се гаврят със свободата на движението в ЕС както и с върховенството на закона.

Очевидно е, че Комсията може да прави много по-трудни неща от освобождаването на едно шосе, стига да са в интерес на достатъчно тежка държава-членка.

Това деморализира и е допинг за евроскептицизма и за еврофобията. Това е причината по-силни държави да искат и да получават “специален статут”, заплашвайки, че иначе ще излязат от компанията заедно с парите и с международната си тежест.

Т.нар. “Брюксел” едва ли би си позволил цял месец само да “наблюдава отблизо” и със скръстени ръце безобразията на българо-гръцката граница, ако е пряко отговорен пред избирателите.

Затова тези правителства, които претендират, че са за “все по-тесен съюз”, трябва да приемат, че няма как да го направят такъв, без да отстъпят още от властта (на наместниците) си в Брюксел на своите граждани.