Страната преживява морална революция! Знакови фигури проглеждат и започват да говорят праведно като американски евангелисти! Тази революция достигна дори премиера Борисов, но както ще видим, не съвсем дотам. Така или иначе, това е много обнадеждаващо, защото обръща тенденцията след симулирания катарзис на г-н Пеевски от 2013 г. Тогава той издаваше правилните звуци, правеше нужните движения, но за съжаление не можа да види истината и да изпита удоволствие от нея.
Оттогава обаче списъкът на успешните проглеждания нараства устойчиво. Пръв (като Мъглиж) беше президентът Първанов. Той провидя пагубната за БСП коалиция с ДПС и специално корупционната роля на корпоративната опашка на движението и специално – на г-н Пеевски. Разтърсен от правдата, Първанов основа АБВ - за съжаление, твърде незначителен резултат на фона на такъв грандиозен екзистенциален прелом. 

Първанов повлече крак и след него почти цялата БСП се преломи при падането на правителството на Орешарски и фалита на КТБ. Обаче социалистите се преродиха отново в себе си – и то в почти пълен състав. Може би единствено г-н Станишев не успя съвсем да прогледне и затова беше оставен на отговорен европейски пост, с надеждата околната среда да му подейства ползотворно. Със същата цел, както и за да забрави травмата „Костинброд“, Мая Манолова пък стана омбудсуоман.
Междувременно започна и голямото, задгранично прераждане на банкера Цветан Василев. От интервю на интервю той започна да достига до все по-дълбоки истини, които вече не се ограничават до г-н Пеевски, но засягат г-н Цацаров, г-н Искров и даже самия г-н Борисов. Макар че по отношение на втория интимността в отношенията все още грижливо се пази. 

След банкера, друго попълнение към новата Born Again секта дойде от самия връх на ДПС. Лютви Местан получи прозрение за реалната роля на корпоративната мощ на г-н Певски и особено за тази на бухалките му. Местан разбра и истинската същност, и нрава на истинския политически лидер на собственото си движение. От толкова много истинно познание Местан доби и доста тъга, но я сублимира в новородена партия на правeдния път (която зложелатели искат да „етикират“ направо като правоверна).
И по-второстепенни фигури започнаха да проглеждат, следвайки примера на националните лидери. Особено обнадеждаващи са магистратите: г-жа Ченалова, например, в един момент проговори като самото съдебно откровение. Думите й зазвучаха толкова истинно и правдиво, че мнозина се объркаха и не можаха да отреагират съвсем правилно. (Г-н Цацаров, да речем, още не може да се ориентира, как най-безболезнено сам да разследва себе си.) Думите на Ченалова намериха потвърждение и от други източници - като г-жа Янева, например. Тази госпожа е много особен случай на несъзнателно проговаряне на истината, но не под хипноза, а чрез СеРеСе или друг подобен метод. (Неосъзнатостта на действията й не ни позволява да я броим за напълно успешен наново роден член на сектата.)

Цялата тази морална революция е безспорно обнадеждаваща, но тя си има и някои видими дефекти. Новородените – като цяло – страдат от избирателна слепота. Те много добре виждат истината за г-н Пеевски и ДПС, но не успяват някак да видят истината за себе си и собствената си роля в създаването на феномена „Пеевски“.
Г-н Първанов, например, много обича да се кичи с бащинството на „Тройната коалиция“, но категорично отказва бащинство на г-н Пеевски. Макар че вторият беше заченат в мандатите на първия като продукт на свободната любов между НДСВ, ДПС и Първанов. Всеки ДНК тест би потвърдил този факт. А пък и детето е „одрало кожата“ на родителите, ако се вгледа човек по-внимателно. Така или иначе, кръвта вода не става и по отношение на конституционната поправка родител и отроче отново действаха като сплотено семейство.

БСП възприе съжителството си с ДПС във формата „Орешарски“ като природно бедствие, за което не носи вина. Според социалистите, като една невинна девица партията е била отново прелъстена и изоставена – този път не от съветски, а от ориенталски Дон Жуан. Който пък после се оказа частично също съветски, но това са детайли. Важното е, че столетницата не загуби способността си да възстановява девствеността си след такива афери.
Най-интересен е г-н Местан: той толкова проникновено разкри злото в г-н Доган и неговото обкръжение, че чак забрави, че и той – Местан - е част от него, пък макар и низвергната част. Но така е: мозъкът е програмиран да потиска лошите спомени и да продължава напред.

Г-н Цветан Василев не е толкова елементарна личност, обаче. Той много добре знае, че не е от светлата страна на историята. Затова и разумно прогледна за истината чак от Белград, скрит, ако не от „лоши думи хорски“, то поне от ръцете на българското правосъдие (sic). Г-н Василев- като „вътрешен наблюдател“ - говори много авторитетно и правилно за незаконните и нелегитимни действия на г-н Пеевски и ДПС. Офертата на немски, която му е била предложена – за подялба на фирмите му 50-50% - е вярно окачествена като „чист рекет“. И мобилизацията на прокуратура, служби и регулатори срещу него също най-вероятно е неправомерна и е чудовищна злоупотреба с власт. 
Василев „забравя“ да коментира два други факта обаче. Първо, как така е превърнал цяла банка в свое (и на приятели – т.е. свързани лица) инвестиционно начинание? Как с парите на хората се е изживявал като инвеститор-банкер и къде са спали „регулаторите“? Второ, защо си е мълчал докато г-н Пеевски и държавните институции са работели силно в негова полза, влагали са пари в банката му, разправяли са се с враговете му, страхували са когото трябва и т.н.? Като е знаел за употребата на г-н Петьо Еврото от г-н Пеевски, например, защо банкерът си е мълчал, а не е направил тази информация публична?   

Още по-важен е друг дефект на настоящата морално-евангелска революция. Мнозина продължават да симулират, че и те са видели истината. Някои, например, им се привидя Ахмед Доган като Левски. От такова престараване, сигурно на самия Доган му е станало неудобно. Йордан Цонев пък е убеден, че е роден наново, но „истините“, които той вижда са доста съмнителни. Виденията му показват, че г-н Пеевски няма нищо общо с фалита на КТБ, както и с влияние върху съдебната власт и службите. Г-н Цонев се опитва, заедно с г-н Пеевски, да облече виденията си в законова форма, като ту забранява офшорните фирми, ту ги разрешава, ту скрива доклади, ту ги оповестява. Въпреки многото чудеса, малцина вярват на клетвите в истинност на г-н Цонев, а пък и прякорът му не му помага в това отношение.

Най-големият проблем, обаче, е отношението между г-н Борисов и настоящата морална революция. Борисов не е проговорил правдата, не е видял истината все още. Напротив, трайно и упорито мълчи и някой би казал, че се прави на умряла лисица. Само от време на време изпуска по някоя балансирана закана, която винаги е насочена и „към едните, и към другите“. Че г-н Пеевски е от „едните“ е ясно, но кой е от „другите“ не е съвсем. Дали става дума за новородените евангелисти? Или пък за тези, които винаги са си говорили нещата едно към едно? А ако едните казват истината, а другите точно обратното, как може Борисов да е и срещу двете? Логически такава позиция няма.
Балансьорът между истината и лъжата какъв е? Един би казал – дипломат. Друг би казал – лъжец. Борисов знае, че не е правен за дипломатическа роля, и затова правилно се опасява, че започва да изпада във втората опция. Затова се наложи да се спрат спешно поръчките на „едните“ и дори да се грабне театрално метлата. Но едно е метлата, друго е истината и нейното изказване. 

А и има много поръчки, които трябва да се спрат, без да е ясно как това ще стане. Например, поръчките на г-н Цацаров.

* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.