България подкрепя по принцип идеята за европейска гранична и брегова охрана, но има резерви по проекта за нея, представен от Европейската комисия, научи Клуб Z от дипломатически източници. Две глави от проекторегламента са на вниманието на Съвет на вътрешните министри на ЕС в Брюксел днес, в който участва и Румяна Бъчварова. Холандското председателство на Съюза иска Съветът на министрите и Европейският парламент да приемат законодателството до края на юни, за да може контингентът от до 2 000 гранични полицаи да бъде изпратен  по критичните точки на външните граници на ЕС още това лято.

България не иска бъдещата гранична агенция на ЕС, която ще замени сегашната "Фронтекс", да получава правомощия, които нарушават националния суверенитет в охраната на границите, дори те да са външни за ЕС. Правителството иска по-голяма роля на държавите-членки, когато се взема решение европейските гранични сили да бъдат разположени на някои от техните граници. "Фронтекс" има ограничен мандат и ресурси.

Страната ни не е съгласна директорът на агенцията да може да взема еднолични решения. България възразява и срещу предвидена в проекторегламента "оценка за уязвимост", която агенцията ще прави и възоснова на която ще се взема решението за разполагането на нейните сили за намеса. Аргументът на правителството е, че такава оценка на функционирането на граничния режим вече се прави по силата на законодателството на европейската зона без вътрешен паспортен контрол, известна като Шенген.

Днешният дневен ред на министрите предвижда да разгледат и евентуално да постигнат съгласие по 12 члена от проекторегламента, съобщи по-рано холандското председателство.Те се отнасят до устройството на агенцията и до наблюдението на границите и предотвратяването на кризи. Трудните въпроси за целите и задачите на агенцията и начина ѝ на функциониране още не са на масата.

Какво предлага Комисията?

"Фронтекс“ да прерасне Eвропейска агенция за гранична и брегова охрана, която има превантивни и корективни функции. Първите включват наблюдение и оценка на риска както и препоръки към държавите-членки за коригиращи мерки, които трябва да вземат по своите граници.

За целта агенцията може да изпраща на място офицери за връзка. Тя ще има и собствен център за оценка на риска. Той ще преценява уязвимостта на страните на миграционен натиск, нужните им кадри, ресурси, техника. Националните власти ще са длъжни да предоставят информация за това на агенцията.

Правомощията ѝ ще отиват отвъд проверките и патрулите по външната на граница на ЕС. Те ще включват и връщането на нелегално влезли и пребиваващи в ЕС.

Държавите ще могат да искат помощ от агенцията – екипи от специалисти по миграцията и убежището и/или техника, ако собствените им сили не стигат да се справят със ситуацията.

Ако държава пренебрегва препоръките на агенцията и така заплашва функционирането на Шенгенското пространство, Европейската комисия ще има право да изпрати в нея сили за намеса, т.е. подразделения от гранични полицаи събрани от държавите-членки, с които агенцията разполага. Комисията ще може да прави това и в случаи на рязко увеличен миграционен натиск по външната граница на съюза.

За целта ще ѝ трябва одобрение с квалифицирано мнозинство на специален комитет съставен от експерти на държавите-членки.

Системен контрол

Министрите разглеждат и законодателно предложение от декември миналата година ЕС да въведе задължителен системен контрол на всички свои граждани при влизане и излизане от Съюза като мярка срещу тероризма.

Системен контрол означава всеки гражданин на държава от ЕС, който преминава външните му граници, да бъде проверяван в информационните масиви на националната полиция, на Европол, на Интерпол, на Шенгенската информационна система и в база данни за изгубени документи за самоличност.

Такива провеки до момента граничните власти на държавите-членки са длъжни да правят на 100 процента от пътниците от държави извън ЕС. Националните гранични власти по своя преценка решават каква част от европейските граждани да проверяват по същия начин. Ако проектът бъде приет, системната проверка за всички европейски граждани ще стане задължителна.

Комисията предложи мярката по настояване на Франция месец след атентатите в Париж на 13 ноември 2015 година.

Спорни моменти в обсъжданията са дали системните проверки да важат и за вътрешни за ЕС полети и дали новият режим да допуска изключения, когато води до задръствания по ГКПП-та и анализът на риска показва липса на непосредствена опасност.