Сузане Нийс е ръководител "Енергийна политика и електропроизводство" и вицепрезидент на  EURELECTRIC. Това е паневропейската организация на енергийната индустрия. В нея членуват организации от 32 държави и близо 3500 компании. Става дума за 800 000 работещи в сектора, над 200 милиона абонати  и... 500 милиарда евро годишен оборот! Тази организация е подложила напоследък българските управляващи на кръстосан огън заради стартиралите процедури по отнемане на лицензите на ЕРП-тата. Разговаряме със Сузане Нийс в столичния хотел "Шератон", където тя участва в дискусията "Eнергийния преход в България: пътят напред в ЕС".

 

- Г-жо Нийс, EURELECTRIC изпрати много остро писмо до българския премиер заради стартиралата процедура по отнемане на лицензите на трите ЕРП-та. Какъв отговор получихте?

- Все още нямаме никакъв отговор към днешна дата. Всъщност става дума за две писма като второто беше заедно с BUSINESS EUROPE. Въпреки че не сме получили нищо публичните изяви на министър председателя показват един окуражителен елемент, поне ние така го тълкуваме, а това е че в рамките на почти четири седмици виждаме, че не се пристъпва директно къв отмяна или отнемане на лицензите.

- Обмисляте ли някакви следващи стъпки, с които да защитите инвеститорите в енергениката?

- EURELECTRIC е асоциация на европейските енергийни асоциации. В България наш член е Институтът за енергиен мениджмънт. Така че ние не сме просто лобисти в полза на компании. Ние вярваме, че енергията всъщност е бъдещето. Мисля, че в момента България се намира на кръстопът. И има голям риск страната да направи изключително лош избор.Този скандал около отнемането на лицензите на ЕРП-тата е само върхът на айсберга. Проблемът се крие в тоталната липса на каквато и да е енергийна стратегия на държавата. Тук няма дори и функциониращ регулатор. Как е възможно да се работи при положение, че съставът на ДКЕВР бе сменян 6 пъти за последните две години. Оттук трябва да се започне - да се изработи функционираща рамка за енергийната политика и в нея ясно да се напише какъв е изборът на България за поне 10 години напред. Разбира се след това трябва да имате и институции, които да си свършат работата. Без това вие отивате наникъде.

Лицензите изобщо не са най-важното. Те само показват по колко грешен път сте тръгнали - че без да се решават проблемите, без да има стратегия и без здрави институции, правителството яхва вълната на популизма. Те казват: тия са лошите, хайде да им вземем лицензите, после всичко ще се оправи.

- В момента енергетиката заложник на политическо противопоставяне ли е?

- Не съм съвсем наясно с детайлите на политическата ситуация в България. Но от това, което чувам, ми изглежда наистина така. Сякаш се изпълняват чужди интереси. При лицензите на ЕРП-тата чувам обяснения, че всъщност компаниите са притискани да си платят втори път за лицензите, че има интерес от други играчи, които искат да им вземат разрешителните и да дойдат на  мястото на ЕВН, ЧЕЗ и "Енерго-ПРО". Не изключвам и тази кампания срещу тях да е част от играта Русия срещу Европейския съюз. Това е напълно възможно. 

В момента Европа е в период на енергиен преход. Полша, Унгария и Чехия минаха през него и започнаха да изграждат функциониращи институции. България също трябва да се качи на влака на енергийния преход. Важно е да имате функциониращи институции. Без тях ще губите и ще бъдете развиваща се страна. Трябва ви структура,  нетърпимост към корупцията, прозрачност. Трябва и контрол над енергокомпаниите, това не го изключвам и не казвам, че всички правят само хубави неща,  и точно за това ви трябва силен регулатор, който да каже стоп. Също така ви трябва и бизнес модел за НЕК - сегашният е провал. Необходими са иновации там.

Не трябва да изпуснете този влак, защото сте на възлова позиция, на възлово място и сте основен център за снабдяване с ток на Гърция и Турция. Потенциалът ви е огромен и ще е грешка да не се възползвате.

- Кризата в Украйна засяга България много сериозно. Ние сме на 100 процента зависими от доставките на руски газ. Какво да правим ако Москва ги спре?

- Последната газова криза беше през януари 2009 г. и България, заедно със Словакия, бе най-силно засегната от нея. В тази връзка знаете за еврорегламента за газовите доставки. Там имаше два важни момента. На първо място изграждане на функциониращ регулаторен орган - нещо, което вие не правите, и на второ място са т. нар. интерконекторни връзки към съседните държави. За пет години в България не бе направено нищо в тази посока. Единствената възможност сега за вас е да получавате втечнен газ от Гърция.

"Газпром" вече обяви, че се очаква нарушаване на доставките през юни. Консумацията на газ в Европа намалява. Заради меката зима има достатъчни количества и газ може да бъде доставен, стига да има откъде да го транзитирате. Украйна вече има алтернативна връзка през Словакия. За България това не е така и разбрах, че се обмисля преработка на петрол в газ, което обаче би било истинска екологична катастрофа. Не го правете!

- Българските управляващи са се хванали здраво за "Южен поток". Какво мислите за този проект?

- Генерално погледнато газопроводите са търговски проекти. Но се политизират. Моето лично мнение е, че този проект бе замислен като отговор на НАБУКО, а НАБУКО се провали. Да има южен транзитен коридор е много логично, но според мен той трябва да е независим от руската транзитна система. Трябва ви газ от Туркменистан и Азербайджан през независима система за пренос. Има две възможности - или Русия да го сподели с доставки от други държави или да си намерите алтернатива. Днес имаме и тръбата Баку - Тбилиси - Ерзурум за доставки от находищата Шах Дениз 1 и 2.

Чисто от политическа гледна точка в "Южен поток" има твърде малко добавена стойност. Това е руски газ, не е диверсификация. Освен това проектът е много скъп. Цената към днешна дата е около 11 млрд. евро, но може да нарасне до 17 млрд., което е необоснован разход. Не виждам смисъл в този проект. Ако бях на мястото на България бих се ориентирала към възможности за доставка през газопроводите TAP (Трансадриатическия газопровод) и ITGI (Турция - Гърция - Италия).

- Ще ви върна към тока. Проблемът на България е, че производствените разходи у нас са твърде високи, а крайната цена за потребителите - ниска, но при финансовото им състояние и тя им се вижда висока. Как се решава един такъв проблем?

- Точно това е проблемът на България. Между производствените разходи и крайните цени зее огромна пропаст. Предишното правителство си отиде точно, когато се опита да вдигне цената на тока. От Брюксел няма да ви кажем сложете нещата наред, защото знаем, че би било самоубийство, за което и да е българско правителство, ако го направи. Тази дискусия се води и в други държави от ЕС. 

Конкретно за цената на тока - България е най-бедната страна в ЕС в момента и в същото време е страната, която инвестира най-малко в социални политики. Това е неприемливо.  Необходима е целенасочена социална подкрепа за бедните слоеве от населението. Без енергийна ефективност преходът също няма да стане.