Правосъдието в България беше сравнявано с гробище, с онази доза цинизъм, която е необходима, за да бъде поддържано това гробище.

Беше сравнявано с гробище, в което бяха заравяни страхове и зависимости. В което можеше да се пази пълно мълчание. Най-важното от това, което се случи тази година, е, че гробището започна да оживява. Ние го виждаме. Това, което виждам аз тук е част от това оживяване на гробището.

България, благодарение на това гробище, в което може да се мълчи, да се крият биографии,  да се монтират страхове и дела на трупчета, както го описа така ясно и добре следовател Атанасов (Бойко Атанасов, чийто са разкритията, че в следствието има шпицкоманди, които изпълняват политически и бизнес поръчки-б.р.), се управлява не от институции, не по демократичен път, а от няколко души, които сутрин палят своите пури и с няколко есемеса вземат всички важни решенията. Няма значение разделението на властите, нямат значение демократичните процедури, нямат значение институциите. Няколко човека с няколко есемеса управляват държавата.

Дали тяхното име е Пеевски, дали тяхното име е Доган, дали тяхното име е Борисов е детайл. Проблемът е, че това е модел. И този модел зависи крайна сметка от това да се поддържа гробището. Гробището започва да оживява, да се свързва тези, които излизат от него онези и се опитват да върнат към живот българското правосъдие, имат подкрепата на българските граждани.

Това е страхотна новина!

Често ме питат: Реформата не стана, има ли шанс някога да се случи.

Най-важната част от реформата се случва и това е обществената реакция, реакцията на хората в съдебната власт, появяването на чувство за непримиримост, това е говоренето. Това е отварянето на гробовете и пускането на светлина вътре. Този процес не може да бъде спрян.

Да, те може с поредица от безочливи процедурни хватки да играят пинг понг хватки да играят с предложенията на инициативата, което току-що ви беше описано. В комисията не могат да бъдат гледани, защото така, а в пленарна зала не могат, защото иначе. Това сме го гледали 25 години, гледали сме го и при Тодор Живков и при предишния режим. Но времето на тази игра свърши. Вие сте залогът за това. Тук са не само граждани, тук са и магистрати.

Тази коалиция неформална от хора, които искат да кажат: "Стига вече!" и това се чу, забележете, през устата на председателя на Върховния касационен съд.

Това е революция, това не е реформа. Реформата са изменения в този или онзи закон, в конституцията. Но това е революция!

Искам да ви благодаря от сърце. Искам да ви призова да продължавате да подкрепяте онези смели хора, които събират смелост да се обърнат срещу гробищната омерта и плесен, и закона на мълчанието и почват да говорят, като следовател Атанасов, който е сред нас и съдии, чиито имена няма да кажа, защото са деликатни хора.

Страшно ви благодаря!

Изказване на бившия правосъден министър Христо Иванов пред участниците в "Шествие за правосъдие".

Да живее революцията, а не реформата!