Картите не са само начин да се покаже географията и топографията на една страна - те могат да опишат политически, икономически и военни детайли за държавата, разказва геополитическият експерт Джордж Фридман пред "Форбс". Той представя десет карти, които дават яснота за трудната позиция на Русия след падането на СССР и обясняват дългосрочните намерения на Путин за Европа.

Русия е почти изцяло заобиколена от суша

Понякога една единствена карта може да разкрие най-важното за една държава. Според Фридман, за Русия, това е тази:

Позицията на Русия спрямо останалата част от Европа е ключова - Европейският полуостров е заобиколен от морета - Черно, Северно, Балтийско, Средиземно и Атлантическият океан. Почти всяка част на Европа има досег до море на разстояние 450 км, докато по-голямата част от Русия е практически заключена от земя. Атлантическият океан е далеч от най-населените центрове на голямата държава, а малкото пристанища са неизползваеми през зимните месеци. Горната линия между Петербург и Ростов на Дон ясно демонстрира тези ограничения.

Европа контролира излазите на Русия към море

Като изключим Арктическия океан, достъпът на Русия до другите големи водни басейни е ограничен. Три са възможните точки на достъп - Черно море и Босфора, контролиран от Турция, Санкт Петербург, където датчаните могат лесно да блокират пътя, и дългият път през Норвежко море от Мурманск, където кораби биха могли да минат покрай Гренландия, Исландия и Великобритания. По време на Студената война военновъздушни бази в Норвегия, Шотландия и Исландия, заедно със самолетоносачи, са блокирали Русия и по този път.

Западната граница е критична за руската инфраструктура

Населението на Русия е концентрирано по западната й граница - тази с Европа, и югозападната - с Кавказ. Сибир е слабо населен. Реките и инфраструктурата вървят на запад.

Ядрото на руското земеделие е в югозапада, както е видимо на горната карта. Климатът в северната част на страната просто не позволява да бъде развивано селско стопанство. Затова и районът по границата с Украйна, и в по-малка степен Кавказ, е ключов за Русия, както и за нейното население.

Същото важи и за железопътния транспорт, който продължава да е много важен за държавата - той е ориентиран на запад и към бившите съветски републики.

Трите карти показват основен вътрешен модел на страната - ядрото на държавата, в което са концентрирани икономиката, хората, инфраструктурата.

Русия е загубила буфера си на запад

Поради тези причини и факта, че няма сигурен излаз на море, Русия е уязвима. Има малко естествени бариери, които да спрат враг, идващ от запад, има и малко реки, което затруднява вътрешния транспорт.

Затова не е изненадващо, че националната стратегия на Русия винаги е била да изтиква границата колкото се може повече на запад. Близките й съседи - балтийските страни, Беларус и Украйна - могат да служат за такъв буфер, а и предлагат допълнителни икономически възможности.

Ето позицията на Русия през 1914 г, точно преди началото на Първата световна война:

Преди век Русия е имала този буфер и е контролирала не само преките си съседи, но и части от днешните Полша и Румъния. Това позволява на империята през 1914 г. да задържи атаката от Германия и Австро-Унгария.

През 1941 г, когато Германия атакува Русия, навлиза доста по-дълбоко. Важно е да се отбележи, че Германия никога не успява да задържи цялата тази територия по едно и също време:

Германците завладяват по-голямата част от европейската част на Русия и финалният им натиск е на изток и юг - към Кавказ. В крайна сметка Русия побеждава заради тази дълбочина, която позволява войниците да пазят издръжливостта си и да подложат немските войски на изтощение.

Това е най-голямото разпростриране на Русия на запад - и то в крайна сметка разрушава Съветския съюз.

Това е идеалната позиция за страната, защото създава реална заплаха за останалата част от Европа. Но европейците и САЩ имат две предимства - могат да обградят територията й и да затворят излазите й към вода.

И по-важното - успяват да блокират морските търговски пътища, които генерират огромно богаство спрямо това, което може да постигне затвореният СССР. Когато цените на петрола падат през 80-те, руснаците не могат да издържат на намаляващите печалби и това срутва Съюза.

Сега Русия няма какво да губи

Връщайки се на първата карта - досега Русия винаги е контролирала най-близките си съседи. След 1991 г. обаче губи и близкия, и далечния буфер. Границата на Русия никога не е била толкова близо до Москва.

Балтийските държави са вече част от НАТО, което означава, че Санкт Петербург е на по-малко от 200 км от държава от Алианса, и руснаците не могат да направят нищо по въпроса. Затова и се опитваха да стабилизат ситуацията - войните в Чечня, намесата в Грузия, пращането на войници в Армения.

Но както се вижда и от картите, ключова държава за Русия след 1991 г. е Украйна, защото границата й е до ядрото на руските население, земеделие и инфраструктура.

От руска гледна точка кризата в Украйна е опит да се възстанови критичната буферна зона, преди тя да последва Балтика и да се включи в НАТО. И заради това кризата продължава. В същото време, Западът не трябва да допуска, че ако установи контрол над този буфер, Русия ще спре. В момента няма особен избор, тъй като морските й сили са блокирани, а не можеш да подкрепяш големи войски само по въздуха. Включването в сирийския конфликт е демонстрация на сила и военни възможности, но все пак регионът остава периферен интерес за страната. Ключовият проблем е западната граница и Украйна, а на юг - Кавказ.

Икономиката на Русия в момента изпитва сериозни трудности - падащите цени на петрола и санкциите могат да се окажат катастрофални. Но икономиката на Русия винаги е била под натиск - преди Втората Световна война е направо катастрофална, и въпреки това тя успява да победи.

Последната карта е на етническите групи в Русия, които са колкото многобройни, толкова и различни. Според Фридман, обаче, лоялността към нацията в Русия е различна от европейската, която се базира на просперитета и икономическата стабилност - руснаците са лоялни към мощта на държавата и националната гордост - да бъдат руснаци. Това е ключова пропаст в отношенията й със Запада.