Изписването на лекарства по т. нар. международно непатентно наименование (INN), вместо по търговска марка, както е сега, крие сериозни рискове за здравето на пациентите. Ще бъде скъсана връзката им с лекуващите лекари, а моралният ангажимент за тяхната терапия ще бъде заменен от чисто търговския интерес на аптеките да продават медикаменти. 

Опасенията са на група професори по нефрология, урология и кардиология, подкрепени от неправителствената организация "Български пациентски форум". Всички те недоволстват срещу публикуваната за обществено обсъждане Наредба за правото на достъп до медицинска помощ, която предвижда докторите да изписват активни съставки с рецептите, а фармацевтите да преценяват какво лекарство да предложат на клиентите.

Най-големият проблем за специалистите е, че при тази схема няма да знаят с какъв медикамент пациентът им е излязал от аптеката, а това ги лишава от всякакъв контрол върху назначената терапия. 

"При оригиналните продукти, например, има много строги правила как се предписват. Едни се взимат веднъж на 24 часа, други - два пъти в денонощието. Има изисквания за комбинацията им с други лекарства и някои забрани за прием с определени храни и напитки. Понякога ми отнема 40 мин. да обясня всички особености на своя пациент, защото е важно. Може ли фармацевтът да обърне същото внимание на болния и кой ще го чака 40 мин. на опашка в аптеката?", коментира нефрологът от Александровска болница проф. Емил Паскалев. 

По думите му рискът пациентът да приема лекарство с грешна концентрация или да попадне на продукт, който няма същата ефективност, е твърде голям, за да се поема. Всяка терапия ще бъде напълно обезсмислена, ако пациентът се върне с допълнителни оплаквания след нея или изобщо не я завърши, защото медикаментът е имал странични ефекти. В този контекст е спорно дали фармацевтите са достатъчно компетентни да се съобразят с всички особености на лекарствените продукти и индивидуалната реакция на всеки организъм.

"В лекарствата няма само активни вещества, но и много помощни вещества, каквато например е лактозата. Възрастните хора обикновено нямат ензими да я разграждат и често получават разстройство, понякога дори алергични реакции. Ендокринолозите това го знаем много добре, но аптекарят дали го знае? Едни и същи инсулини, както и едни и същи инхалатори, се различават по устройствата, с които се прилагат. Ако фармацевтът не може да обясни на диабетноболния как да си постави писалката или на астматика как да си впръска лекарството в белия дроб, дали няма да застраши здравето му?", допълва опасенията и ендокринологът доц. Пламен Попиванов, също от Александровска болница. 

Всяка смяна на лечението, която не е под лекарски контрол, може опасно да "разлюлее" също сърдечно болните или да им докара миокарден инфаркт, страхуват се кардиолозите. Изключително вредно е и за трансплантираните пациенти, при които отхвърлянето на присаден орган понякога е равносилно на смърт. А най-опасното е, че отговорността за последствията напълно се размива между лекари и фармацевти. Пациентът на практика няма да знае към кого да се обърне при нужда - към доктора, който не знае какво точно си е купил болният от аптеката, или към фармацевта, който не е запознат с подробностите около здравословното му състояние и само е изпълнил рецептата? 

"Философията на наредбата да се лекуват по-добре, по-безопасно и по-евтино пациентите - нещо, което всички искаме, се подменя с една икономическа логика, немедицинска, която създава тежък конфликт на интереси за собствениците на аптеки. Конфликт между хуманния граждански дълг да съдействат за по-доброто здраве на хората и икономическия интерес от издръжката на собствената структура. Само че, ако един пациент е недоволен, сменя лекаря си, не сменя аптеката", споделя още доц. Попиванов.

Според него текстовете в наредбата са само фрагмент от законодателството в някои чужди страни, извадени са от контекста на европейското здравеопазване и са "ашладисани" към българските условия. Ето защо са крайно неприемливи за лекарското съсловие.