Жалбата срещу разделянето на здравния пакет с медицински дейности на основен и допълнителен е напълно допустима и влиза за разглеждане в Конституционния съд, става ясно от сайта на институцията.

Делото е насрочено за 8 март, а от решението на магистратите ще зависи дали една от най-важните реформи на здравния министър д-р Петър Москов ще бъде обявена за противоконституционна или не. 

Разделянето на пакета беше оспорено от 61 депутати от БСП и ДПС още през юли миналата година с мотива, че ограничава достъпа на пациентите до медицинска помощ. Парламентарната опозиция се опасява, че в лечебните заведения ще възникнат дълги листи на чакащите, а пациентите отново ще бъдат принудени сами да плащат терапията си, ако не искат да я отлагат във времето. 

В случай че Конституционният съд отмени основния и допълнителен пакет, министър Москов ще бъде принуден да преразгледа всички останали реформи в сектора. Причината е, че разделянето на медицинските дейности въвежда нова схема за финансиране на лечебните заведения през годината. Ако тя се разпадне, хаосът в здравеопазването ще бъде неминуем, защото здравната каса няма да знае какви договори да подпише с болниците, а те на свой ред ще са в пълно неведение за дейностите, покривани с публични средства. 

Междувременно Министерството на здравеопазването взе превантивни мерки и публикува на интернет страницата си предложение за промени в Закона за здравното осигуряване, касаещи двата пакета. Измененията са точно в едно изречение и се правят заради „неоснователно насаждане на внушения, че поради разделяне на пакета здравни дейности на основен и допълнителен, ще се стигне до принуда за пациентите да заплащат за своето лечение, до листи на чакащите, които ще доведат до влошаване на здравословното им състояние и до дискриминация по признак „болест“, пише в мотивите си ведомството. 

Текстът в момента гласи:

„Медицинската помощ по ал. 1, с изключение на т. 11, 12 и 15 се определя като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК. Пакетът е основен и допълнителен и се определя с наредба на министъра на здравеопазването, като се актуализира веднъж годишно, в срок до 31 октомври на съответната година.“

Ако редакционната поправка бъде приета обаче, ще изглежда така:

„Медицинската помощ по ал. 1, с изключение на т. 11, 12 и 15 се определя като основен и допълнителен пакет дейности, осигурени от бюджета на НЗОК, гарантиращи на всеки здравноосигурен достъпно лечение в съответствие с развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване. Основният и допълнителен пакет се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването и се актуализират веднъж годишно, в срок до 31 октомври на съответната календарна година.“

От здравното министерство уточняват още, че "спекулациите със здравето на гражданите следва да бъдат пресичани с всички средства, считаме, че предложеният в настоящия законопроект текст ще гарантира в най-пълна степен задължението на всички участници в регламентирането, предоставянето, ползването и закупуването на медицински дейности със средства на Националната здравноосигурителна каса, да се ръководят от развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване“.

Съвсем скоро се очаква Конституционният съд да се произнесе и по методиката, въз основа на която здравните заведения, лекарите и наличната апаратура бяха разпределени в областни здравни карти. Процедурата беше обжалвана от сдруженията на частните и общински болници, заедно с Центъра за защита правата в здравеопазването, които се опасяват, че прилагането й на практика ще доведе до затваряне на лечебни заведения в цялата страна.