"Даеш" ("Ислямска държава") може да се окаже причина стените на огромен язовир в Ирак да рухнат и да издавят 1 милион души, пише в. "Гардиън".

Става дума за язовира "Мосул" на река Тигър. Той се намира на 50 километра от Мосул - втория по големина град в страната.

Предупреждението за опасността дойде от иракските инженери, построили съоръжението преди три десетилетия.

Опасността иде от голямото количество вода от разтопения сняг, изтекло в язовира. Той бил постоянно препълнен, а шлюзовете стоели затворени, вместо да изпускат водата. И сега водоемът на практика е "износен".

Освен това, повече от година язовирът бил контролиран от "Даеш". Затова не било възможно да се подмени остарялата техника за поддържане на съоръжението. А пукнатините в скалите отдолу бързо се увеличават и стават все по-опасни.

Миналата седмица правителството в Багдад обяви, че е подписало договор на стойност 210 милиона евро с италианска компания за поддръжка на язовира в Мосул за срок от 18 месеца. Но освен ремонта, Италия се ангажира да изпрати 450 войници да охраняват съоръжението. Всичко това бе постигнато след тристранни преговори на най-високо равнище между Ирак, Италия и САЩ.

Официалните прогнози при внезапно срутване на язовирните стени са за 500 000 души, твърди "Гардиън". Иракските инженери обаче смятат, че ще загинат двойно повече хора, или 1 милион души. Много от тях могат да загинат в масовата паника, която ще обхване хората. Вълната ще бъде висока 20 метра. Тя ще помете Мосул, след което ще се спусне надолу по течението на река Тигър през Тикрит и Самара към столицата Багдад.

Иракското правителство предупредило жителите на застрашените райони да се преместят на разстояние 6 километра от бреговете на Тигър. Тази мярка бе окачествена като "смехотворна" от Насрат Адамо - бившият главен инженер на язовира. Днес той живее в Европа.

Единственият начин язовирът да оцелее и да се избегне трагедия, е денонощно запълване на дупките в скалната основа под него, смята той.

Въпросът е откъде ще бъдат намерени най-малко 300 души, които да работят на три смени. След като районът бил завладян от "Даеш", всички работници избягали. Сега едва дошли 30 души. И едва ли скоро ще бъде събран необходимият брой.

"Никой не знае кога язовирът ще се срути. Може да е след година. Но може и да е утре", предупреждава Насрат Адамо.

Същевременно регионът, където се води борбата срещу "Даеш", може да бъде съсипан от още едно бедствие освен войната, отбелязва "Гардиън".

Това е сушата. Тя е засегнала най-вече Сирия, но от нея страда и цялото източно Средиземноморие. То е поразено от най-тежката от близо девет века, или 900 години, суша. Това установили учени от Института за космически изследвания "Годард" към американската агенция НАСА.

Сирия страда от най-тежката от 900 години насам суша. Снимка НАСА

Голямото засушаване в региона започнало през 1998 г. Освен Сирия, източното Средиземноморие включва Кипър, Палестина, Ливан, Йордания, Израел и Турция.

Екип от "Годард", ръководен от Бен Кук, разработил модел, показващ минали засушавания. Целта е да бъдат разбрани климатичните условия и намаляването на водите в района на източното Средиземноморие.

Получените данни показват влиянието на глобалното затопляне в резултат на човешката дейност. Екипът на Бен Кук извършил технически анализ на кръговете на стеблата на дърветата, за да установи колко често и колко остри са били засушаванията в Средиземноморието.

По този начин учените изготвили световен атлас на предходните засушавания. Благодарение на този анализ са установени нивата на засушаванията през последните 1000 години в района, обхващащ Северна Африка, Гърция, Ливан, Йордания, Сирия, както и Турция, Испания, Южна Франция и Италия. Изследвани били и историческите документи за периода в периода 1100-2012 г.

Според Бен Кук засушаването в източното Средиземноморие, включително в Турция, в периода 1998-2012 г. е превишавало с 50 на сто най-острите засушавания в района през последните 500 години. А за последните 900 години то е било с 10-20 на сто по-значимо от най-големите засушавания в този период. Влиянието на това засушаване все още продължава.

Главната движеща сила на незапомнения наплив на бежанци от Близкия изток към Европа е войната, пише "Гардиън". Изданието допълва, че зад нея стои голяма съвкупност от социални и политически фактори. Сега към тях може да бъде добавена и тежката суша.