На пук на всички мерки, които предприемат държавите за ограничаване на разходите за лекарства, хората няма да спрат да си купуват хапчета. През 2020 г. светът ще изразходва около $1.4 трилиона годишно, което представлява ръст от близо 30% на глобалните разходи в сектора, прогнозира международната анализаторската комапния IMS Health. Според нея тенденцията се дължи на факта, че хронично болните имат по-добър достъп до медикаментозно лечение, а на пазара се появяват все по-нови и по-ефективни лекарствени терапии.

Очаква се всяка година харчовете за лекарства да растат средно с по 4% до 7% и до 2020-а увеличението да достигне $349 милиарда. За сравнение, отчетеният ръст за последните пет години е почти два пъти по-нисък - $182 милиарда. Разходите са калкулирани по цени на производител преди облагане с данъци и начисляване на отстъпки, уточняват от IMS Health. В противен случай увеличението би трябвало да е с $90 милиарда по-малко.

Хората няма да спрат да си купуват лекарства и основната причина за това е появата на все повече иновативни продукти на фармацевтичния пазар. Прогнозите са през следващите пет години над 225 нови медикамента да бъдат пуснати в употреба, 75 от които вероятно ще са в групата на лекарствата без аналог (т. нар. сираци). Около една-трета от всички терапии ще се борят с раковите заболявания, но се очакват и много нови продукти за лечение на хронични и редки заболявания, включително Хепатит С, сърдечно-съдови и автоимунни болести.

Освен като разходи, фармацевтичният пазар ще расте и като брой опаковки. През 2020 г. светът ще потребява 4.5 трилиона опаковки, което представлява ръст от около 24% в сравнение с 2015 година. Най-много хапчета ще се пият в регионите с растящо население - Индия, Китай, Бразилия и Индонезия, за разлика от развитите страни, където обемите ще останат сравнително стабилни. Въпреки това достъпът до по-добро лечение ще бъде факт в глобален план. 

По-високото потребление ще се дължи също на продажбите на генерични медикаменти, допълват от IMS Health. Продуктите навлизат бързо на пазара след изтичането на оригиналните патенти, което на свой ред осигурява по-евтино лечение на болните, но и по-широк избор на възможни терапии. Само в САЩ употребата на генерични продукти се очаква да скочи от 88 на 92 на сто от всички прескрипторни медикаменти, което никак не е малко на фона на прогнозни разходи от $560-590 милиарда за лекарства през 2020-а. 

България е на едно от последните места в Европа по публични разходи за медикаменти на глава от населението, допълват статистиката от Асоциацията на научно-изследователските фармачевтични производители (ARPharM). Например, за лечението на един пациент у нас са предвидени около 60 евро, докато в Швейцария същата сума е около 480 евро. В Германия се харчат близо 360 евро на болен, а в Гърция – 355 евро. След България остават само Полша, Румъния и Сърбия.

Страната ни изостава в публичните разходи за лекарства и заради високото ДДС, което се начислява върху фармацевтичните продукти. Близо 17% от похарчените средства се дължат на високия данък - у нас той е 20%, в Румъни и Естония е 8.26%, в Полша – 7.41%, а в Литва и Унгария – едва 4.76 на сто. Анализите сочат, че разходите за здравеопазване, в това число и за лекарства, нарастват най-бързо в "догонващите" държави. Заради това в периода 2004 - 2010 г. с най-голям ръст са Словакия (98%), Полша (72%), Естония (70%) и България (69%), а с най-нисък са страните с добре финансирани здравни системи - Холандия (15%), Унгария (20%) и Великобритания (24%).

По традиция в България най-много пари се харчат за лечението на онкологични заболявания. Разходите надхвърлят 245 млн. лв. и представляват около една-трета от бюджета за медикаменти на Националната здравноосигурителна каса. През тази година публичният фонд разполага с общо 750 млн. лв., 210 млн. лв. от които са предвидени за онколекарства. Крайната сума обаче е по-голяма с поне 100 млн. лв., защото фармацевтичните фирми предоставиха задължителни отстъпки на публичния фонд и на практика субсидираха допълнително сектора.