"Имаше нежелание да се приеме законът такъв, какъвто беше предложен в парламента, заради опасения на депутати, че ще последва лов на вещици и че мерките, заложени в него, ще бъдат използвани като политическо оръжие."

Това заяви вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева в интервю за Би Би Си. Така тя коментира проектозакона за борба с корупция, станал известен под името "Кунева".

Той е бил "твърде добър" и "може би твърде силен", за да бъде приет, смята министърката. И се надява, че новият му вариант ще бъде приет от Народното събрание.

Кунева бе гост в HARDtalk - едно от най-добрите и най-популярни предавания в света.

"Моята гостенка е позната фигура в Брюксел и днес е вицепремиер в родината си – най-бедната в ЕС." Така представи Кунева водещият Стивън Сакър.

Той попита Кунева за ефекта върху нагласите на обществото на статистиката, която поставя България на мястото на най-бедната и недоволна страна в ЕС.

"Ако сме очаквали чудо да се случи за една нощ и България бързо да стане по-добро място, където да живееш и да работиш, това не е на 100 процента осъществено", коментира Кунева.

Тя допълни, че България е претърпяла кризи, случили се не по нейна вина, веднага след приемането си в ЕС. Това са руската енергийна криза и финансовата криза.

Вицепремиерката призна, че подобрението в управлението на страната не се случва достатъчно бързо. По отношение на борбата с корупцията добрите новини в България ще дойдат скоро, но битката е трудна.

Главната тема на разговора бе мигрантската криза.

България е готова да приеме своята квота бежанци, определена от Европейската комисия, стига тежестта да е справедливо разпределена между членки на ЕС, увери Кунева.

"Но вие сте приели досега само двама! Двама!", възкликна Стивън Сакър. "Чудя се просто дали споразумението за квотите не струва по-малко от хартията, на която е написано. Въпросът е дали реално имате намерения да го приложите?"

Кунева призна, че прилагането на механизма на разпределение на бежанци не работи добре на територията на съюза. Фактът, че България до момента е предоставила убежище само на двама души чрез тази система, е свързан с нежеланието на бежанците да дойдат тук.

"Как да окажем натиск на бежанци, които са искали да отидат първоначално в Швеция и Германия, да дойдат в България?", запита Кунева.

Тя изтъкна езиковата бариера и икономическите затруднения като основни причини бежанците да отбягват нашата страна.

"Няма друга европейска държава членка с такава граница с Турция. Представете си, ако отворим границите и всички неидентифицирани бежанци минат през територията на България и отидат където пожелаят в ЕС", каза Кунева.

Така тя отговори на въпроса дали защитата на българските граници не е твърде агресивна и нарушава правата на имигрантите. И изтъкна, че освен хуманитарни задължения България зачита и сигурността.

Водещият припомни, че мнозина, и не само правозащитници, директно обвиняват властите в София в грубиянство.

"Честно казано, аз самият не бих искал да вляза в такава страна!", възкликна Стивън Сакър. Думите му бяха по повод убийството на афганистански бежанец край Средец.

Кунева отрече официалната политика на органите да има нещо общо с тези случаи и заяви готовността на правителството да реагира за предотвратяването на подобни практики.

"Бих внимавала с определянето на нещо случило се като убийство, когато то може да се е било нещастен инцидент. Не приемам подобни думи - че бежанец е бил убит", каза тя.

България подкрепя условията на споразумението на ЕС с Турция, което предвижда всички нелегални имигранти да бъдат връщани на територията на южната ни съседка, срещу което сирийски бежанци да бъдат транспортирани по безопасен начин в Съюза. Визовата либерализация, което е едно от условията в споразумението, би била стъпка в правилната посока, защото ще помогне както на турското общество, така и на ЕС да разбере по добре нуждите на тази страна.

Кунева заяви, че България и Турция са добри съседи. Но Стивън Сакър я прекъсна със следната иронична реплика:

"И затова издигате бодлива тел по границата?"

"Не можем да си позволим да поставим по един граничен полицай на всеки 150 метра. Става дума и за бюджетен и административен капацитет", отвърна Кунева.

Водещият попита няма ли ксенофобия и ислямофобия в правителствената реакция и цитира думи на премиера Бойко Борисов, че "се опасявам, българите се страхуват - ние сме християни, а те са мюсюлмани". Той припомни и изявлението на Българската православна църква, определило имигрантската вълна като "инвазия".

"Има резонни опасения и е по-добре за тях да говори премиерът, отколкото популистите и националистите", каза Кунева.

Сакър се учуди как може премиерът да говори по този начин при положение, че в България има 10-13 на сто мюсюлманско население. Според Кунева думите му не били грешка, а начин да се изразят опасенията от неизвестността, създавана от имигрантската вълна.

Засегната бе и темата за поста образователен министър, който Меглена Кунева пое след оставката на предшественика й Тодор Танев.

Тя отрече Танев да е уволнен заради опита му да промени присъствието на определение робство в учебниците по история.

"Става дума за лошо управление на обясняването на обществото какво се е объркало с учебниците. Според нашите изисквания това трябва да се обсъжда публично и продължително време. И когато това не е направено, някой трябва да си поеме отговорността."

Водещият попита дали е редно българските граждани да бъдат обучавани, че са били поробени от отоманските турци.

"Трябва да имате предвид нашата литература и история, както и че много хора са дали живота си за нашата свобода и държава. Трябва да сме отворени за това да говорим през какво сме минали", отговори Кунева.