В понеделник правителството емитира двоен транш облигации на стойност €1,994 млрд., колкото е и максималният размер нов външен дълг, предвиден в държавния бюджет за 2016 г. Трансакцията включва транш от 7-годишни облигации на стойност €1,144 млрд. и транш от 12-годишни облигации на стойност €850 млн.

Какъв е случаят с този дълг и трябва ли да ни притеснява?

Емисията е част от програмата за нов дълг до € 8 млрд., който трябва да се набере от външните пазари с посредничеството на банките Citigroup, HSBC, Societe Generale и UniCredit за периода 2015-2017 г. Ако си спомняте, преди малко повече от година договорът беше една от най-обсъжданите теми в парламента и съответно - в медиите и обществото.

За какво са тези пари?

€6 млрд. отиват за погасяване на изтичащ външен и вътрешен дълг, а останалите ще са необходими за финансиране на бюджетния дефицит, както и за осигуряване на фискални буфери, необходими за евентуална подкрепа на банките в резултат на стрестестовете, чиито резултати ще са ясни в началото на август.

Ето и "разбивката" по години:

За дългове: 6,996 млрд. лв. през 2015 г., 1,722 млрд. лв. през 2016 г. и 3,004 млрд. лв. през 2017 г.

Заради планирания бюджетен дефицит през трите години са необходими още 6,496 млрд. лв. (3,321 млрд. евро).

Общата сума е 18,218 млрд. лв. €9,315 млрд., като "горницата" над €8-те млрд. от облигации на външните пазари ще дойдат от емисии на ДЦК в страната.

Какво остана от тези €8 млрд.?

Програмата беше приета от парламента през февруари 2015 г. и още следващия месец държавата емитира облигации за €3,1 млрд. С половината от тях беше платен мостовият заем от €1,5 млрд., изтеглен в края на 2014 г. за осигуряване на ликвидна подкрепа на Първа инвестиционна банка и за изплащане на гарантираните депозити във фалиралата Корпоративна търговска банка.

Сега се "дърпат" още €2 млрд., така че за 2017 г. остава дълг до €2,9 млрд. по тази програма. Колко реално ще бъде той, това ще реши парламентът в бюджета за следващата година.

Нараства ли реално дългът?

Да. Очакванията на Министерството на финансите са в края на 2017 г. държавният дълг нетно да се увеличи с 5,25 млрд. лв. в сравнение с 2014 г., основно поради бюджетния дефицит. Но и това го знаем от миналата година. 

Eто и една графика, която показва плащанията по държавния дълг - външен и вътрешен, които предстоят през следващите години. Вижда се сериозният размер, която трябва да се погасява през следващата година, защото тогава е падежът на емисията от €950 млн., която беше пласирана в началото на юли 2012 г.

За мнение за новата емисия, както и някои други въпроси, свързани с дълга, Клуб Z потърси Александър Бебов, управляващ съдружник в "Балканска консултантска компания". Ето и неговите отговори:

- Г-н Бебов, успешна ли е емисията на външния дълг за 2 млрд. евро, който правителството изтегли вчера?

- На практика това означава, че програмата и плановете, които са в бюджета, са изцяло изпълнени по отношение на външен дълг. Използва се удобен момент след действията на Европейската централна банка и това, че имаше положителни тенденции, свързани с леко възстановяване на пазарите на акции, включително такива на развиващите се страни, както и повишаване на цените на петрола.

Моментът на временно спокойствие беше използван и за тази емисия.

В общи линии самият факт, че имаше леко снижаване на доходността и леко повишаване на цените може би показва, че емисията е била пласирана достатъчно добре.

- Добри ли са параметрите, които бяха постигнати?

- Определено, в сегашното състояние са добри. Затова и пазарът реагира толкова добре - съвсем мъничко надолу в доходност и малко нагоре в цена. Това показва, че са били оценени достатъчно правилно от гледна точка на момента на емитиране.

За тези 2 млрд. евро е имало поръчки за 4,5 млрд. евро, което трябва да се има предвид, че е доста по-добре отколкото интересът към емисиите от Източна Европа, които се осъществиха през януари-февруари.

Имаше емисии от Балканите и Полша, но обикновено покритието на поръчки спрямо емитирана сума беше слязло до 1,3-1,5. Докато тук виждаме покритие 2,25 пъти, което определено говори за добрия интерес към емисията.

- А не беше ли по-добре да не се пуска наведнъж целия дълг?

- Да, тези облигации можеше да се пуснат на два транша, но сумата както не е малка, така не е и много голяма. Когато имаш суми от порядъка на 1,5-2 млрд. евро, може би един от вариантите е да ги правиш наведнъж в удобен момент, както се и оказа.
Все още пазарите не са сигурни, така че това да използваш подходящите моменти да емитираш, може би е правилното в този момент, както и стана.

- Държавният дълг се увеличава трайно през последните години, особено след краха на КТБ. Трябва ли да се притесняваме от това?

- Да, наистина има леко увеличаване на държавния дълг през последните години, но от друга страна винаги трябва да се гледа от гледна точка спрямо брутен национален продукт. Увеличението не е толкова драстично и е от изключително ниски нива. Също трябва да се има предвид, че част от тези плащания са и рефинансиране, както и най-вероятно ще се случи и в с част от тези 2 млрд. евро.

Все още сме на ниски нива и сме сред страните с най-добри показатели в ЕС по отношение на бюджетен дефицит и дълг. Разбира се, трябва внимание с оглед на бъдещето, но все още не е нещо, за което трябва да сме притеснени.