Последният спектакъл на Теди Москов?

Теди Москов поставя и на софийска сцена може би последния си спектакъл. След като на церемонията по връчването на миналогодишните Аскеери той заяви, че се отказва от театъра, но без да се отрече от свой предстоящ ангажимент към Варненския куклен театър, сега той пристига и във Военния театър, за да покаже работата си по „Пурпурният остров“ на Михаил Булгаков – пиеса, която никога преди не се е играла в България.

Спектакълът, който е с номинация за Икар 2016 от Гилдията на творците в кукленото изкуство в категория „Индивидуално постижение в кукленото изкуство“, ще се играе в „Българска армия“ на 23 март. В ролите са Вера Стойкова, Красимир Добрев, Галин Гинев, Боян Стоянов, Гергана Господинова, Евгения Василева, Диана Цолевска, Стоян Стоянов, музиката е на Антони Дончев, а сценографията и костюмите – на Свила Величкова.

Подзаглавието на „Пурпурният остров“ е: „Генерална репетиция на пиесата на гражданина Жул Верн в театъра на Генадий Панфилович – с музика, вулканични изригвания и английски моряци, в четири действия с пролог и епилог” – което само по себе си демонстрира колко фантазия може да се крие в действието на пиесата, колко объркана следва да е историческата епоха.

Постреволюционната ситуация в този пурпурен остров, прилича поразително на ситуацията в днешна България.

Алегориите в репетираната пиеса са исторически – червени туземци свалят бели арапи от власт и конфискуват перлите, които арапите продават на Западна Европа, за да осигурят прехрана на островитяните. След бунт, перлите вече принадлежат на туземския народ, но поради прекъсването на търговските взаимоотношения с цивилизования свят, племето измира от глад (въпреки безценните скъпоценности в ръцете си).

„Смятам, че спектакълът разкрива в пълна степен възможностите на куклените актьори – казва режисьорът Теди Москов и признава, че би могъл да реализира продукцията само с трупата на Варненския куклен театър. – Това е една много трудна постановка – и текстът е труден, и образите са сложни и полифонични. Действието се развива с ужасяващ ритъм.“

Странното е, че постреволюционната ситуация в този пурпурен остров, прилича поразително на ситуацията в днешна България, която държи скъпоценности в ръцете си, но не знае какво да прави с тях. А цензурата от онова отминало време е… вечна? Цензурата не умира, а еволюира; всички исторически епохи си приличат „генетично”. Просто предишната ражда следващата.

Една епоха в българския театър обаче може би ще си отиде с представлението във Военния театър – ако „Пурпурният остров“ действително е последният спектакъл на Теди Москов.

Площад "Славейков"