Доброволното здравно осигуряване, дори да се предлага от частните застрахователи като VIP услуга, на практика не съществува в България. Здравните пакети не предлагат нещо по-различно от дейностите, които се покриват с публични средства, а на пациента може да му се наложи да плати, даже и да е сключил медицинска застраховка. Основната причина е, че няма нормативен документ, който да определя формите и възможностите за финансиране на отделните здравни дейности.

Около този извод се обединиха икономисти и здравни експерти на международния форум "Диагноза: Българско здравеопазване - състояние, лечение, перспективи". Според тях страната ни би могла да избира между трите най-добри европейски практики за насърчаване на доброволното осигуряване, но вместо това предпочита английския модел, при който всички правила се диктуват от държавата.

"Частните застрахователи в България на практика се явяват конкуренти на Националната здравноосигурителна каса, защото на пазара няма нито един продукт, който да допълва или надгражда това, което се предлага от общественото осигуряване. Няма никаква яснота за услугите, заплащани с публични средства, и за тези, покривани от застрахователите. А това ражда хипотезата, че болниците могат да поискат заплащане от две места. Никъде не е разписано как се покриват разходите им, затова може да се окаже, че даже със здравна осигуровка и частна застраховка, пациентът пак ще трябва да плати за чехлите, които са му дали в болницата", разясни част от проблемите в сектора Ралица Агайн, заместник-председател на Комисията за финансов надзор.

Междувременно в Германия, например, се прилага моделът на заместващо здравно застраховане - пациентът има право да си избере частен осигурител и да не прави вноски във федералния бюджет. Във Франция пък частният сектор покрива основно доплащанията на пациентите, потърсили здравна помощ. Става дума за около 30% от разходите за лечение, 40% от тези за лабораторни изследвания и между 35 и 65 на сто от разходите за медикаменти. 

В резултат и двете страни са в Топ 3 на европейските държави с най-висок премиен приход от здравно застраховане. Първенец е Холандия с 44,2 млрд евро, следвана от Германия с 43,2 млрд. евро, а на трето място е Франция с 21 млрд. евро. Любопитен факт е, че заедно трите държави формират 74,4% от премийния приход от здравно застраховане в целия Европейски съюз, който през 2014 г. е над 140 млрд. евро (по данни на Европейската комисия по пенсионно и професионално осигуряване - EIOPA).

Що се отнася до България, пазарът у нас е изключително малък и на този етап се развива по свои неписани правила. От застраховки "Заболяване" през 2015-а са постъпили почти 70 млн. лв., което е само с 3 млн. лв. повече от сумата за 2014-а. Перспективи за развитие обаче на този етап няма, защото само за последните три години двата основни норматива в сектора - Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване, са поправяни над 40 пъти. В резултат дори опитни юристи се затрудняват в търкуването на промените, камо ли голяма компания да реши да инвестира в здравно-осигурителната ни система.

"Здравно-осигурителният модел се пука по шевовете. Особено след като беше прието здравната каса да закупува медицинските дейности от болниците. И това е много опасно, защото при такъв модел няма договор, а възмездна сделка. Пациентите на практика ще получават това, което им предложат, на цена, която им определят - като в магазина", коментира ситуацията директорът на Националния център по обществено здраве и анализи проф. Петко Салчев.

Другият проблем е, че статистиката в страната е твърде изкривена, за да може която и да е застрахователна или осигурителна компания да прогнозира евентуалните си бъдещи разходи. По данни на НЗОК през 2015 г. България е постигнала своеобразен пик на хоспитализациите, тъй като през болниците са минали над 2 млн. души. В същото време страната ни продължава да е сред първите пет държави в Европейския съюз по смъртност от социално-значими заболявания.

Любопитен факт е също, че въпреки въведената забрана за пушене на обществени места у нас, броят на пушачите не само не е намалял, но и се е подмладил. Според данните от статистиката българите палят първата си цигара на все по-ранна възраст, като най-застрашени от придобиване на вредния навик са тийнейджърите.