Преди около месец вицепремиерът Даниела Бобева обяви, че у нас правителства наред пишат ужасно много стратегии, от които нищо не произлиза. Били неработещи, често кухи и само ангажирали администрацията. От тях не следвали конкретни планове за изпълнение, придружени с финансова обосновка. Или най-общо казано били кухи. На финала Бобева даде заявка, че стратегиите, които ще пише настоящият кабинет, ще бъдат обратното на всичко изброено горе.

Да видим. 

На правителствения портал за обществено обсъждане на изменения в закони, наредби, стратегии и т.н. попадаме на Стратегия за намаляване на риска от бедствия 2014 - 2020 г. Документът бе приет на заседание на министрите.

Зачитаме. 

Гледаме и не вярваме на очите си. Оказва се, че наводнения, бури, пожари, засушавания и стихии, причинени от човешка ръка, могат да бъдат редуцирани с “ключовите ценности”, “позитивно мислене”, “перспективност”, “култура” и разбира се, “политическа воля”.

"В българското общество се подценява значението на превантивната дейност, чрез която бедствията могат да бъдат не само очаквани, а и управляеми. Усилията на отговорните институции са насочени преди всичко към изграждане на способности за реакция при възникнало бедствие. В техния ръководен и експертен състав трябва да се формира позитивно мислене по отношение възможността рискът от бедствия да бъде управляван”, е първото послание на стратегията. Т.е. най-важното тук е институциите да мислят позитивно и да вяват, че могат да се справят с него. 

Следва графа “перспективност”. От нея става ясно, че “перспективният подход преодолява недостатъците на чисто планиращия подход, който залага само на съществуващите тенденции и възможните прогнози, като допуска определена несигурност и многовариантност на прогнозите при организиране на управлението..."

После пък четем: “Сложността на общественото устройство и управление днес изисква ясна политическа воля, която да наложи интегрирания подход при управлението на риска от бедствия”. 

Всичко е ясно, нали?

Все пак трябва да признаем, че по-надолу стратегията все пак навлиза в конкретика. Описват се различните видове бедствия. Като например какво е заледяване, екстремни температури, силни ветрове, смерч, свлачища, горски пожари, ядрени аварии и т.н.. Има и статистика. 

Накрая е описана и пътна карта, от която става ясно, че предстои написаването на още много национални програми и планове в ресора. Като Национална платформа за намаляване на риска от бедствия, Национална стратегия за адаптация към климатичните промени. Ще се прави програма за изграждане на доброволчески формирования, ще се търсят начини да се стимулират шефовете на фирми, чийто служители са доброволци. Ще се създава правна рамка за обучение на населението и още куп хубави неща с хоризонт 2020 г. Или както е популярно да се казва - двайсе-двайсе.