„Посланията на самоубийците са ясни и еднозначно четими – както бяха при срутването на кулите близнаци в Ню Йорк: цялата тая ваша прехвалена цивилизация не струва колкото едно голо обещание на Аллах за резервирано място в Рая“, коментира Иван Добчев атентатите в Брюксел на 22 март, при които загинаха 31 души и около 300 бяха ранени.

„Площад Славейков“ покани интелектуалци да дадат своето обяснение за събитията, сложили крой на Европа, която познаваме, а вероятно и на Европейския съюз.

Задава ли се краят на Европа, която познаваме, е тема на мнозина философи и социолози напоследък, отбелязва режисьорът:

„Чета ги без предубеждение и за мое съжаление намирам, че са прави – с тази Европа, в чийто символ се превърна Европейския съюз, е свършено и то още преди да бъде довършено… Просто проектът се оказа нефелен.“

Секуларизираната Европа е забравила за кръстоносните си походи на Изток, казва Добчев и припомня, че налагането на кръста с меч е не по-малко фанатично от налагането на полумесеца с бомби:

„Според Киркегор в гестуса на самоубиеца можем да прочетем едно предизвикателство към оставащите живи – и какво толкова хубаво намирате в тоя ваш шибан живот…? Наистина, какво пък чак толкова намираме…“

Историческа вина за това колкото искаш – отбелязва Иван Добчев, – като се прибави и американската – не можеш му видя края, пък като прибавиш към това и всичките петролни кладенци – направо няма дъно.

„Защо не „комуникират“ християнските ценности с мюсюлманските? Ами просто са несъвместими. Защо е имало гонение на християните в Римската империя? Били са несъвместими с оня социум…“, казва Добчев.

В този контекст се питаме не трябва ли изкуството да промени езика си, за да заговори по-директно на публиката.

„Езикът, на който правим изкуството си от постмодернизма насам, не може да е нещо константно, той се мени – казва Иван Добчев, – ние сме в едно перманентно ускорение, предизвикано от разпада на тази цивилизация. Днес не можеш да говориш като вчера, а утре – може би ще говорим на арабски… Нещото, на което не трябва да престават да служат хората на изкуството, е да не оставят да се изтрие паметта за духовните ценности, върху които се е градила тази цивилизация. Нейният днешен упадък започва със загубата или подмяната на тия ценности.“

А дали Мишел Уелбек предсказва бъдещето на Европа в романа си „Подчинение“? Според Иван Добчев хуморът на Уелбек е черен, гробарски, а вина за „виденията“ му, инспирирали антиутопията за помюсюлманчването на Европа, има и контестът, в който живее писателят. Тъкмо в този режим режисьорът чете книгите на французина. И посочва как Уелбек в един от предишните си романи описал собственото си убийство, разфасоване на тялото: „Тотална некрофилия…“.

Площад Славейков