"Добри" и "лоши" бактерии, добро и лошо настроение ....

Връзката е трудно доловима, но учените по молекулярна биология в Университета на Южна Калифорния са убедени, че настроението и начинът ни поведение зависят преди всичко от микробите, които циркулират в организма ни.

Най-новото им проучване, представено на интернет страницата Science News, е на път да докаже, че бактериите могат да си "играят" с човешкия мозък.

Изводите им се базират на клинично изследване с участието на 22-ма доброволци, които в продължение на месец са приемали хапчета за подобряване на паметта и намаляване на стреса. Лекарството обаче не било произведено от фармацевтичната индустрия. Капсулите били пълни с предварително модифицирани бактерии.

Първоначално учените изпробвали теорията си с лабораторни плъхове, на които давали от "добрите" бактерии, които обитават червата. Резултатът бил потресаващ, защото променил поведението на  животните – страхливите станали по-смели, а срамежливите – по-контактни. Плъхове, заразени с бактерии от хора с депресия пък, развили признаци на депресия.

"Всичко това е малко странно, но очарователно. Поставяме началото - резултатите са едва доловими, но много убедителни и обещаващи", коментира откритието на колегите си неврологът Джон Крайън от Университетския колеж Корк в Ирландия.

Според изследователите микробите в организма могат да променят начина, по който работи мозъка, защото произвеждат същите химикали, които мозъчните клетки използват за комуникация (т. нар. трансмитери). Една от теориите е, че подходящите бактерии биха могли не само да подобряват общото състояние на духа ни, но и дори да се борят с тежки психични разстройства, като депресията.

Прочутата бифидус бактерия, например, отделя гама-аминомаслена киселина , която по принцип се синтезира в мозъка. Въпросната киселина участва в метаболитните процеси на мозъчните клетки и на практика ги предпазва от "прегряване". Понижава емоционалното напрежение и подобрява концентрацията, затова често се влага в чист вид и в хранителни добавки.

Ентерококите и стрептококите в стомаха пък отделят серотонин – прочутият "хормон на щастието", който е основен трансмитер (източник за комуникация) на централната нервна система. Играе важна роля при регулирането на агресивността, телесната температура, настроението, съня, повръщането, кръвосъсирването, сексуалността и апетита. Освен това има отношение към остаряването, ученето и паметта. Твърде ниските нива на серотонин обикновено се свързват с повишена агресивност, депресия, мигрена и различни нервни разстройства. Прекалено високите обаче могат да са сигнал за остеопороза.

По подобен начин лактобацилите отделят ацетилхолин, а бактерията ешерихия – норепинефрин. Свойството на първия невротранмитер е да активира мускулите, да подобрява възприятията и да поддържа паметта (като дефицитите често се свързват с появата на Алцхаймер). Вторият помага на нервната система да управлява метаболизма в тялото, а също така да се подготви за физиологичните последствия от преживян стрес. В тази връзка учените са открили много интересна зависимост между хазартната зависимост и норепинефрина. Те смятат, че от прибързани действия на игралната маса може да ни спаси инжектирането на премерена доза норепинефрин.

Учените продължават да трупат доказателства за теорията си и се надяват съвсем скоро да синтезират първите "психобиотици". Лекарства от ново поколение, създадени на базата на живи бактерии, които ще спасят човечеството от стреса и депресиите. Така по всяка вероятност ще открият и ключа към по-доброто психично здраве на човечеството.