Бившият германски канцлер Хелмут Кол /1982-1998/ подкрепя унгарския премиер Виктор Орбан, който е критикуван от някои европейски ръководители за своята миграционна политика. Кол ще се срещне с Орбан, твърди „Билд“.

Точната дата и място на срещата се пазат в тайна. По информация на изданието Кол е застанал зад Орбан, който е упрекван в авторитаризъм. Унгарският премиер е един от най-отявлените опоненти на сегашната канцлерка Ангела Меркел, осъждайки нейния курс за приемането на мигранти, коментира Дойче веле. А както е известно бившият канцлер не скрива подигравателното си отношение към политиката на наследничката си.

КОЛ: МЕРКЕЛ НЕ СТАВАШЕ ЗА НИЩО, БЕШЕ И НЕВЪЗПИТАНА

Хелмут Кол в момента подготвя нова статия, посветена на европейската политика, съобщава БГНЕС. В нея бившият канцлер призовава европейските страни да действат единно при взимането на съдбоносни решения. Статията ще бъде публикувана на 6 май, когато римският папа Франциск ще получи международната награда „Карл Велики“.

През изминалата година Европейският съюз беше поставен пред най-сериозното си изпитание в своята история. То бе свързано с мигрантския наплив, който някои наблюдатели сравниха с Великото преселение на народите. Около 1,5 милиона мигранти навлязоха в Европа през Гърция и Средиземно море. Най-големият поток мина през Гърция, която според доклад на Европейския съюз, е отказала да охранява външните граници на общността. Мигрантският наплив беше използван от опасни лица, които са воювали за джихадистите от Ислямска държава и други терористични организации. Част от участниците в кървавата баня в Париж от 13 ноември 2015 г., при която загинаха 130 невинни граждани и стотици бяха ранени, са влезли в Европа именно през така наречения Балкански маршрут. Този маршрут се появи заради действията на Гърция, която вместо да спира мигрантите реши да ги прехвърля в съседни страни, на първо място Македония.

Още през септември 2015 г. Унгария на премиерът Виктор Орбан беше първата, която взе мерки за спирането на мигрантския поток. Тя издигна ограда по границата си със Сърбия. Нейната политика беше последвана и от други страни – Австрия, Словения, Хърватия и Македония. Така се стигна до затварянето на Балканския маршрут на македонско-гръцката граница.

Въпреки това опасността от мигрантите остава, тъй като на територията на Гърция има около 50 000 от тях. Много авторитетни западни издания и аналитични центрове, сред които „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ и Стратфор, предупредиха миналата седмица, че след затварянето на Балканският маршрут мигрантите могат да потърсят други пътища за влизането в Европа – на първо място през България и Албания, а също така през Средиземно море за Италия.

Днес започна връщането на мигранти от Гърция за Турция. Това беше предвидено от споразумението между ЕС и Турция, постигнато на 7-8 март 2016 г. Турция се задължава да приеме всеки незаконен мигрант, върнат и от Гърция, а в замяна на него ЕС ще приеме по един сирийски бежанец. Също така властите в Анкара ще получат солидна финансова помощ от Брюксел, която само през следващите две-три години ще достигне до почти 6 милиарда евро.

Сред първите пристигнали бежанци върнати от Гърция в Турция няма инто един сириец, съобщи турски чиновник. В същото време, по силата на споразумението, от Турция за Германия излетя самолет натоварен със сирийци.