Борис Джонсън, Дейвид Камерън и денят след Брекзит

 

На Даунинг стрийт е кошмар... а Ангела Меркел не се обажда от Берлин

 

 

Сутринта на 24 юни е. Великобритания току-що е избрала да напусне Европейския съю. С малко. Празнуващи привърженици на излизането развяват национални знамена на площад Трафалгар.

 

Съкрушен, Дейвид Камерън се появява пред „Даунинг стрийт“ 10, за да каже, че признава присъдата на британците и че възнамерява да остане на поста министър-председател.

 

Кризисната атмосфера се засилва от срив на борсите в Европа. Правителствата на Франция и Германия излизат с обща позиция, че вече е задължително ЕС да предприеме решителни стъпки към политически съюз и обещават „икономическо правителство“ на Европа.

 

В Единбург Никола Стърджън, премиерката на Шотландия, отбелязва, че шотландците са гласували за оставане в ЕС и ще настоява за втори референдум за независимост на Шотландия.

 

В следващите дни правителството на Консервативната партия е заето с вътрешни борби. Става ясно, че позициите на премиера са толкова отслабени, че той не може да продължи.

 

Камерън обявява, че ще подаде оставка, а Торите се събират за избор на нов лидер. На втори тур Борис Джонсън побеждава Джордж Озбърн и е поканен да състави правителство. На стълбите пред Даунинг стрийт новият премиер забавлява медиите като говори на латински преди да влезе в новия си дом и се препъва на прага.

 

След като вече влязъл в „Номер 10“, Борис получава чаша чай и е въведен в кабинета за среща със сър Джереми Хейуд, главен секретар на кабинета и ръководител на администрацията. Сър Джереми, който тихо се е противопоставял на Брекзит, е любезен, но строг. На фона на срив на пазарите, той казва на премиера, че е задължително да внесе някаква яснота по процеса на напускане на ЕС.

 

Кампанията „Leave" (Да напуснем – б.р.), оглавявана от Джонсън, бе поела два ключови ангажимента. Тя бе обещала да контролира имиграцията като оттегли Великобритания от европейските й задължения за „свободно движение на хора“. Тя също бе обещала, че Великобритания ще продължи да се радва на свободна търговия с ЕС.

 

Сър Джереми вежливо отбелязва, че тези две обещания са несъвместими. Той припомня на Борис, че вътрешният пазар на ЕС се основава на свободното движение стоки, капитали, услуги и хора.

 

Според законите на ЕС, тези четири свободи са неотделими. Държави като Швейцария и Норвегия – които не са част от ЕС, но също искат свободен достъп до европейския пазар – е трябвало да приемат свободното движение на работна ръка. Тогава кое да изберем? Контрол върху имиграцията или пълен достъп до вътрешния пазар?

 

По време на кампанията Борис бе успял да се изплъзне от този избор с повторение на любимия си виц: „Моята политика за тортата е „за“ да я имам и „за“ да я изям“.

 

 

 

Докато си играе с една бисквитка в кабинета, все пак, премиерът накрая е принуден да признае проблема с тортата. Инстинктът му казва, че свободната търговия е много по-важна от контрола на имиграцията.

 

Като кмет на Лондон той бе видял, че британската столица разчита на работна ръка от Европа. Но той също знае, че проблемът с имитрацията бе донесъл победа на кампанията за напускане.

 

Сделка ала Норвегия – Великобритания приема всички закони на ЕС, включително свободното движение на хора, в замяна на достъп до свободния пазар – няма да бъде приемливо за собствената му партия, която настоява за контрол на имиграцията и възстановяване на суверенитет за решенията на британския парламент.

 

Борис вдига поглед от тортата си и пита: „Ами Канада?“

 

Сър Джереми бе очаквал това. Със смесица от тъга и садизъм той започва да излага ограниченията на споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада като пример за Великобритания.

 

Първо, не е въпрос на време. Веднъж след като Великобритания задейства Член 30 от Лисабонския договор и обяви намерението си да напусне ЕС, ще има само 2 години, за да договори ново търговско споразумение с ЕС. А преговорите за търговското споразумение между ЕС и Канада започнаха през 2009 година.

 

Тук сър Джереми преминава към езика на Удхаус, по който си пада Борис, и добавя: „Страхувам се да ви кажа, господин премиер, че това обемно нещо все още не е ратифицирано“.

 

Борис изглежда унил за миг и сър Джереми натиска:

 

Вторият проблем с канадския модел е, че докато той отменя митата за промишлените стоки, не осигурява истинска свободна търговия на услугите. Но, мърмори сър Джереми, премиерът може да си спомни от своето време в кметството, че тези услуги – и особено финансовите услуги – са доста важни за икономиката на Обединеното кралство.

 

Борис решава, че това не е проблем. Той трябва да лети за Германия и да спечели истинския лидер на Европа. В Берлин той е приятно изненадан от топлината, с която Ангела Меркел го посреща.

 

Германската канцлерка казва, че както съжалява за решението на Великобритания, така и ще направи всичко, за да помогне за постигането на справедливо споразумение за Лондон.

 

 

Британският премиер се завръща на Даунинг стрийт окуражен. Но в следващите седмици нищо не се чува от Берлин. Накрая телефонът иззвънява. Леля Ангела е.

 

Звучи изпълнена със съжаление. Казва, че Германия би искала да даде на Великобритания по-добър достъп до общия пазар без необходимостта от свободно движение на работна ръка. Но Европейската комисия казва, че това не е законно, Европейският парламент не иска да чуе за това, а що се отнася до Франция...

 

Борис се кани да затвори телефона и да си налее нещо твърдо, когато Меркел добавя: „Има нещо, което може да помогне“. Следва дълга пауза. „Какво ще кажеш да приемете 200 хиляди сирийски бежанци?“