Не е тайна, че бежанската тематика, употребена по особен начин, е неразделна част от усилията за дестабилизация на Европейския съюз. Балканският маршрут не случайно бе определен като маршрут за разрушаване на Европа. Покрай бежанските потоци бе вкарана истерия във вътрешно европейския дебат, замъгляваха се преценките, осуетяваха се солидарните и оптимални решения.

Класически метод на руската неоимперска политика - разделяй и владей. Много бе постигнато по този път - евроскептиците получиха своите минути на слава, националистите успяха да добавят проценти популярност, Орбан и други евролидери открито започнаха битка за снемане на санкциите от Русия. 

Това е сигурен признак за доминиращи центробежни тенденции, водещи до разпад на ЕС. Използвана бе информационна вълна, върху която да се развива тезата на Кремъл, че без Русия няма Европа.

Да, но бежанската криза беше овладяна - със съвместните усилия на ключовите страни от ЕС, в това число България и Гърция и разбира се, с активното съдействие на Турция. Много могат да бъдат претенциите към участниците в компромисните споразумения за спиране на бежанските потоци, но фактът е факт - има признаци, че мигрантската вълна е овладяна. Замисълът за използването на бежанците като геополитическо оръжие, което да дестабилизира Германия и Европа, увисна във въздуха. 

Още по-разочароващо за стратезите на "бежанското оръжие" бе откровеният им провал в опитите за дискредитацията на германския канцлер. Немските специални служби и медии реагираха адекватно и разкриха дългата ръка на Москва.  Останаха да стърчат скелетите на замисъла, останаха сенките на сценаристите на дестабилизацията. Остана да очакваме и прогнозирания от тях терористичен акт в Берлин, нови референдуми като този в Холандия, нови истории за изнасилени от бежанци европейки и терористични клетки сред бежанците...

Помните ли колко "ура-патриоти" запълниха телевизионните студия с призиви да стреляме на границата, да нарушим грубо моралните и нравствени ценности, върху които се изгражда Европа, да обърнем гръб на съседа и на нуждаещия се, да се хванем за гушите, да търсим спасение поединично, градейки стени. Родиха се и групи за самозащита, динковците и призиви за граждански арести, които по замисъл трябваше да изземат инициативата от институциите и да формират обществените настроения против емигрантите, против ЕС и съседите. Много скоро се разбра, че освен да "бранят" границата, тези медийно препакетирани мутри рекетират и обират бежанците. 

Темата за бежанците обаче не трябва да замира, защото в нея е инвестирано не само съществена част от пропагандния ресурс на Кремъл за дестабилизация на Меркел и Германия, но и личното бъдеще на купчина политици, симпатизиращи на Путин и на неговите съюзници в ЕС. Като ги няма физически вълните от бежанци,  ще трябва да  измислят хипотетични "орди", които всеки момент да тръгват към България.

Паралелно върви и сюжет с дискредитацията на еврокомисаря Кристалина Георгиева, което по замисъла на авторите - руско-българска група от политици, библиотекари и олигарси - трябва да я накаже заради неудачите на Бокова, да я неутрализира като политически конкурент и най-вече като перспектива за силно присъствие на България в Европейската комисия.

Тук става дума за партийната номенклатура и ченгесарска върхушка, която дискредитира на базата на обвинения за "принадлежност" към ДС. Именно тази страна на манипулацията българската общественост пропусна да различи - в 90 процента от случаите разобличенията по темата на активни български политици, бизнесмени, общественици, културни дейци бяха правени по инициатива на партийни номеклатурни кадри, за да се отстрелят неудобни за тях политически и идейни конкуренти.

Слагат огромен етикет върху личността, и никой ни пита за детайлите на истината, за мотивите, за задкулисието и последствията. Просто се задейства сляпата сила на отрицанието. Еврокомисарят ни стои изключително стабилно в Комисията, авторитетът й е безспорен и не си спомням да е правила нещо, от което ние да сме се срамували, на различните постове, които е заемала. И затова се готви удар срещу нея.

Замисълът на всичко изброено по-горе е от ясен по-ясен - дестабилизацията и дискредитация на България като европейска страна, която буквално стои като преграда към дестабилизицията на ЕС.

​ Замисълът е и отклоняване на вниманието от разкритията около панамските документи.  Германия предаде на останалите членки на ЕС швейцарските досиета. Няма съмнение, че те разкриват нелицеприятни истини за скритите механизми за влияние и задкулисието на прехода. Затова се готви информационна атака в различни посоки, която да предотвратява и обезкуражава данъчните власти и правителствата да следват горещите следи за каналите на влияние на Кремъл и олигархията.​

В оценките за събитията у нас винаги трябва да отчитаме доминиращия контекст на хибридната агресия на Кремъл. Това не  е индулгенция на правителството или на силите, които защитават евроатлантическия ни избор, но оценката за реалните рискове и последствия трябва да се прави изключително в този контекст.