Професор Джани Букуикио е президент на Венецианската комисия от 2009 г. насам. Публикуваме със съкращения речта му на международната конференция с участието на правосъдните министри на държавите-членки в Съвета на Европа. На откриването на събитието в София присъства и премиерът Бойко Борисов, който поиска "мониторинг, какъвто има в България, върху всички съдебни системи" в съюза.

Господин председател, Ваши превъзходителства, дами и господа,

Преди всичко, искам да благодаря на Българското председателство на Комисията на Министрите и Секретариата на Съвета на Европа за прекрасната организация на тази конференция и за това, че ме поканихте като откриващ говорител.

Покана, която с радост приех, защото смятам, че мога да бъда полезен на тази конференция като споделя с вас опита, който придобих от Венецианската комисия и нейната работа по съдебни реформи в много държави.

Очевидно не може да има върховенство на закона без независима и безпристрастна съдебна власт. Но не може да има и демокрация без такава. В една демокрация някой трябва да осигури изпълнителната власт съвестно прилага законите, приети от демократично избрания парламент. 

Тази роля може да бъде играна само от независима и безпристрастна съдебна власт.

Всички държави, представени тук, са членове на Съвета на Европа и са приели правилата на тази организация. На теория, всички държави тук трябва да има независима и безпристрастна съдебна власт. За жалост, всички ние знаем, че това не е така.
В много държави-членки гражданите губят все повече доверие в съдебната система и в тези държави съдиите и обвинителите са смятани за някои от най-корумпираните групи в обществото.

Това се отнася първо и основно за пост-комунистическите страни в Централна и Източна Европа, но проблемът в никакъв случай не е ограничен само в тях.

С уважение към тези, които вече са част от ЕС, нашият домакин - България, както и Румъния все още са субект на специален механизъм за потвърждение, мотивиран от липса на доверие във функционирането на съдебната система и в двете държави.

За щастие, самите страни знаят за проблема. Можем да наблюдаваме това добре във Венецианската комисия. Има все повече молби към комисията за съдебни реформи от различни държави.

Как можем да обясним това, че повече от 25 години след края на комунизма все още има много, което да се желае по отношение на състоянието на съдебната власт в Централна и Източна Европа?

Първо е важно да признаем, че това не е основно заради лоши правила или липса на легални правила. Всички нови демокрации са записали принципите на съдебна независимост и безпристранстност в своите конституции. 

Проблемът не е в правилата. Както е посочено от доклад на двата консултативни съвета:

"Колкото и да са ценни, конституционните гаранции, формалните легални правила и институционните гаранции сами по себе си не са достатъчни, ако ценностите на независимостта и разделянето на властите, които формират основата на такива правила, отсъстват. Всички трябва да имат култура на независимост и взаимен респект, за да създадат и поддържат тази основа."

Дами и господа,

Много съдии и обвинители в Централна и Източна Европа, но и в други държави, се виждат като държавни служители и легални техници, чиято роля е да защитават държавата, а не правата на гражданите.

Тези съдии не искат всъщност да бъдат независими. Те са доволни да са част от йерархия и да получават указания как да решат дела от по-висши инстанции или началниците в собствения им съд.

В Съветската система не е част от работата на съдиите от по-нисшите съдилища да интерпретират закона, те просто е трябвало да го прилагат. В наказателни дела много съдии все още смятат за нормално да изпълнят всички желания на обвинителите без да поемат отговорността да ги оценят независимо.

Един корумпиран съдия не е просто пристрастен съдия, а и такъв, който не може да бъде независим, тъй като е уязвим на натиск от изпълнителната власт и съдебната йерархия. Затова борбата срещу съдебната корупция е борба за съдебна независимост.

Освен това е ясно, че политиците не са загубили желанието си да влияят на съдебните решения. Това изкушение винаги ще съществува.

Какви уроци можем да научим от ограничения успех на нашите усилия?

И какво трябва да бъде направено, за да продължим напред?

Венецианската комисия прие в последната си сесия през март Контролен списък за върховенството на закона. Този списък се опитва да направи идеята за върховенство на закона по-оперативна като ясно идентифицира и описва нейните елементи.

По отношение на обвинителите е трудно да се дефинират идеални правила. В повечето държави обвинението има йерархични структури и има защо. Просто да се даде независимост на обвинението би означавало даване на огромна власт на един човек, по-точно на главния обвинител. Човек, който няма или има съвсем малко демократична легитимност и който може да бъде инструмент в ръцете на управляващите.

Прекомерната власт на обвинението, следвайки Съветския модел на "прокуратура", трябва да бъде отменена, ако още не е направено. С подобна власт не само се злоупотребява, но тя се превръща и в източник на корупция. Тя може да бъде ползвана и за изнудване.

Най-трудното предизвикателство вероятно е корупцията в съдебната власт и обвинението. Трябва да се вземат някои структурни мерки. Първо, важно е да се осигури прозрачност в работата на съдебната власт. Освен това, автоматичното разпределение на дела е мярка, която е полезна както в борбата срещу корупцията, така и в увеличаването на независимостта.

Наскоро две държави - Украйна и Албания - започнаха общ процес на проучване на всички действащи съдии. В Украйна законът е приет, подготвени са и конституционните промени. В Албания те са предложени, но още не са приети. За разочарование на някои съдии, Венецианската комисия, чието мнение бе потърсено и от двете държави, не възрази на принципно ниво.

В моята реч повдигнах много съществуващи въпроси и може би не звучах много оптимистично. Но правилна диагноза на проблема е предпоставка за откриването на правилното решение.