Европейската комисия не е загрижена за свободата на медиите в България. Нейният говорител днес даде да се разбере, че 113-то място на страната ни в класацията на "Репортери без граници" е вътрешен въпрос, който не бива да тревожи ЕС и по който Комисията не желае да взема специално отношение.

"Позицията на Европейската комисия е ясна и универсална в приложението си. Тя гласи, че свободните, разнообразни и независими медии са насъщни за всяко демократично общество", каза говорителят на Комисията Маргаритис Схинас. "Без свбода на изразяването и свобода на медиите не е възможно информирано, активно ангажирано гражданство не са възможни".

"Ние знаем, че всички наши 28 държави-членки са демокрации. Те имат избори, имат дебати, имат парламенти, имат партии, имат свобода на словото и ние се надяваме, че няма да имаме нужда от общностен механизъм, за да наблюдаваме правилното прилагане на свободата на медиите в нашите държави-членки", добави той.

ЕС обаче има такъв механизъм от 2012 година и той се нарича "Рамка за върховенството на закона". Тя се отнася включително за правните гаранции за плурализма и за свободата на медиите. Комисията в момента го прилага върху Полша, отчасти заради промени, които новото ѝ правителство въведе в правната уредба за Конституционния съд, но и отчасти заради закон, който засяга управлението на обществените медии.

Схинас направи коментарите си в отговор на въпрос на Клуб Z за пропадането на България от 35-то на 113-то място в цитираната класация, включваща общо 180 държави по света.

Непрекъснатото пропадане на страната ни в класирането по свобода на медиите иронично започва с присъединяването ѝ към ЕС на 1 януари 2007 тодина. За девет години членство тя е слязла с 67 места надолу, което прави повече от 7 места на година.

Отговорът на Схинас отразява промяна в позицията на Комисията по въпроса на медийната свобода в България. 
През 2012 година комисарката Нели Круз от екипа на предишния председател Жозе Барозу неколкократно изрази тревога за влошаването на нещата в тази област у нас - на публично изслушване в Европейския парламент на 6 юни 2012 година, по време на посещение у нас през септември с.г. и малко по-късно - в писмо до министър-председателя Бойко Борисов, което остана без последствия.

Комисията на Жан-Клод Юнкер не поднови темата. Юнкер не пести суперлативи за Борисов, за когото публично е казвал: "моят стар приятел", "златното момче на България" и "да живее министър-председателят".

Круз принадлежеше към Алианса на либералите и демократите за Европа, докато Юнкер е от Европейската народна партия, в която членува и партията на Борисов ГЕРБ.

Клуб Z попита за състоянието на свободата на медиите в държавите-членки на ЕС по време на редовния брифинг на Комисията в серия въпроси и отговори, засягащи същата тема в държавите-кандидатки и в частност в Турция. Тя е на 151 място в най-новата класация на "Репортери без граници".

ЕС е често критикуван, че си затваря очите за цензура и посегателства върху медийната свобода в южната ни съседка, с която съюзът е в деликатни отношения заради сделка, в която Анкара се ангажира да спре нелегалната миграция към Европа. 

Свободата на медиите е централен въпрос в годишните доклади на Комисията за напредъка на държавите-кандидатки, сред които е и Турция. 

Комисията обаче спира да го поставя, когато дадена държава се присъедини към ЕС. Приема се, че той е веднъж за винаги решен, след като тя е отговорила на политическите критерии за членство в ЕС, т.нар. "копенхагенски критерии".

Исторически Европейският парламент се е опитвал няколко пъти още от 70-те години на миналия век да прокара минимум общностни стандарти за свобода и плурализъм на медиите, съпътствани със съответно наблюдение, но тези инициативи винаги са се натъквали на непреодолима съпротива от страна на правителствата.

Обект на критика от политици и анализатори за натиск върху медиите и за концентрация на собствеността им са били Унгария, Италия по времето на бившия се премиер Силвио Берлускони и Франция по време на предишния си президент Никола Саркози.