Ще има секции за българите в чужбина извън дипломатическите представителства, но с ограничения извън Европейския съюз. Това решиха днес депутатите по време на последните дебати за промени в Изборния кодекс. Това стана след изключително натоварено и напрегнато заседание, на което БСП и ДПС на два пъти прекъсваха разискванията заради твърдението, че допълнителния доклад на правната комисия, приет днес, е фалшификат и не може да бъде гласуван.

СКАНДИРАНИЯ "ОСТАВКА" ЗАРАДИ ИЗБОРНИЯ КОДЕКС В ПАРЛАМЕНТА

Първоначалната идея на Патриотичния фронт да се забранят всички секции в чужбина, освен в дипломатическите и консулски представителства, получи остри негативни реакции в обществото и от партньорите в управлението. След срещи между тях те постигнаха днешния консенсусен вариант - в рамките на ЕС се запазват старите правила, при които ако поне 100 българи във всяко населено място подадат заявление се отваря секция.

Извън Съюза обаче могат да се отворят само до 50 секции, и то само в градове с население над 1 млн. души.

111 депутати гласуваха "за", 34 бяха против, пет се въздържа.

След бурната първа част на заседанието, БСП и ДПС не станаха по-толерантни. Още в самото начало председателят на парламента Цецка Цачева заплаши с наказания за възпрепятстване на заседанието. Опозицията не искаше Данаил Кирилов, председателят на водещата комисия, да чете доклада. Цачева отбеляза, че могат да го четат и членове на комисията, и покани Филип Попов и Чавдар Георгиев от БСП, които обаче отказаха. В крайна сметка със задачата се зае Десислава Атанасова от ГЕРБ.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: ЩЕ ИМА СЕКЦИИ ИЗВЪН ПОСОЛСТВАТА

Хамид Хамид (ДПС) определи закона за "мракобесен", а колегата му Четин Казак изтъкна, че той ще противоречи на вече гласуваната пълна забрана за секции. В крайна сметка думта взе и самата Цецка Цачева:

"Когато се приемат изменения и допълнение в един законопроект, до момента, в който всичко не е гласувано и уточнено, нищо не е гласувано и уточнено. Неведнъж сме го правили в пленарна зала, много преди нашия състав, когато има отлагане на текстове, да се представи допълнителен доклад, в който не е невъзможно да се предлагат хипотези, които да изключват общия императивен принцип. Това се прави, колеги, с днешния доклад. Не е обнародвано това решение, което сме приели, защото не сме финализирани целия проект. Съгласно нашия правилник, последното прието решение е валидно, и няма драма в момента."

Бурно реагира бившият лидер на ДПС Лютви Местан, който заяви, че това е атака срещу неговата нова партия ДОСТ.

"Драма има. Днешният Велики четвъртък е най-грозният ден в 26-годишната демократичната история на България. Защото демократичният български парламент, и докато казвам това, ще гледам в очите г-н Цветанов и г-жа Цачева, днес става заложник на едно откровено фашистко изстъпление. И всички участници ще бъдат проявени, защото в нарушение и на Конституцията, и на редица международни договори, вкллючително Международния пакт на гражданските и политически права, в нарушение за принципа за всеобщото, равно избирателно право, вие дискриминирате огромен брой български гражд. Това е фашизъм."

Тук зам.-председателят Главчев заплаши, че ще го изгони от залата. Местан обаче продължи:

"Много ми е любопитно и дали така наречените десни демократи вече са доволни от факта, че в Западна Европа могат да се разкрият секции, и така угодно да премълчат дискриминацията на български гражданите от САЩ, Канада, Турция, и други държави, които не са членки на ЕС. Много ми е любопитно каква ще бъде позицията на останалите системни партии, защото вие обвинявате съседна държава в намеса във вътрешните ни работи. Това няма как крайно да не влоши отношенията ни. Поемате и тази тежка отговорност, г-н Цветанов."

И добави:

"Изплюхте камъчето - целият този шум е заради новата политическа сила ДОСТ. Прокрадва се и в стенограмата."

В дебата се включи и лидерът на ДСБ Радан Кънев, който заяви:

"Гласуваната по-рано забрана за гласуване извън дипломатическите представителства, и прекарването на ограничена днес възможност отразяват два коренно различни политически възгледа, дори два коренно различни възгледа за българския патритоизъм. Първият ясно разглежда общността на българската нация във и извън страната като важен национален приоритет. Българската нация е етнически разнообразна, и трябва да бъде политически активна в своето единство."

След гласуването Йордан Цонев от ДПС отбеляза:

"От 1991 г. се правят опити за законодателство, което да ограничи правата на бъгарските граждани, които живеят в Турция, а и на българските граждани от турски етнически произход. Всеки опит да бъде ограничено това право ще доведе до опит да си потърсят правата по друг начин, като българин ви го казвам." 

Новоизбраният лидер на движението Мустафа Карадайъ пък обяви решението за антиконституционно. ДПС напуснаха залата.