Когато сътресенията в цените на петрола удрят валутите, е добре да имаме буфер, който да смекчи ударите.

Норвегия има голям буфер - суверенен фонд от 715 трилиона крони (906 милиарда долара).

След като срещата на 17 април в Доха не успя да доведе до споразумение между страните производителки за ограничаване на добива на суров петрол, цените на петрола паднаха и валутите на големите износители на суров петрол се сринаха заедно с тях. Когато суровият петрол скочи нагоре, тези валути го последваха.

ПЕТРОЛЪТ ОТНОВО ПОЕВТИНЯВА ДРАСТИЧНО

Сред така наречените петровалути обаче има една, която се влияе по-малко от събитията в сравнение с други - норвежката крона. Петролният сектор в Норвегия съставлява 65 на сто от търговския й износ. Печалбата от петрола - доходите от продажбата на суров петрол на световни цени минус цената на производството, възлизат на 8 на сто от БВП на страната според Световната банка.

Икономиката на Норвегия е зависима от петрола почти колкото тази на Русия, където добивът съставлява 70 на сто от износа, а печалбата е една 13 на сто от икономиката. Но докато рублата се срина с 50 на сто от юли 2014 г., когато петролът поевтиня с 60 процента, кроната се срина само с 25%.

Движението на кроната е близко до това на канадския долар и мексиканското песо - валути на две страни, където петролът заема по-малък дял в националната икономика.

Големите производители в Близкия изток като Саудитска Арабия избягват сриваща се валута, като я обвързват с американския долар, при което петролът е деноминиран.

Норвегия, изглежда, прави в момента нещо подобно, но по по-гъвкав начин.

От 1967 г. Норвегия заделя част от приходите си от петрола в суверенен фонд на благосъстоянието.

За една страна би било малко безсмислено да прави спестявания в своята собствена валута, защото винаги могат да бъдат напечатани повече пари. Това не е като спестовниците да влагат парите си в банкова сметка. Те не могат да създадат собствени пари.

Така че спестяването в чуждестранни сметки би имало повече смисъл.

Норвежките доходи на петрола не се конвертират в крони и това спасява валутата от натиск нагоре. Това отличава страната от другите страни износителки, където тези долари се конвертират в местна валута, като стабилизират стойността й.

В Норвегия доларите постъпват във фонда и след това биват използвани за закупуване на акции и ценни книжа в чуждестранна валута.

Когато цените на суровия петрол падат, правителството използва парите от петрола за повече разходи. Това означава купуване на крони, съответно днабилизиране на стойността им.

Наистина неотдавна норвежкото правителство затвори притока към фонда и за известно време вкарва там по-малко пари.

Всичко това означава, че "спестяванията" на Норвегия действат като буфер срещу сътресенията на цените на петрола по същия начин, по който много национални банки натрупват запаси от чуждестранна валута и ги идползват, за да стабилизират обменния курс.

"Цената на петрола е все още главният фактор, движещ икономиката", каза Уле Хокон Бек-Нилсен - анализатор в банка "Нордеа" „Но фондът е причината, поради коята валутата не се е сринала още повече и би могъл да лъде причината тя да започне да се стабилизира."

-----

* Авторът е кореспондент в Лондон за глобалните пазари на в. "Уолстрийт джърнъл", откъдето препечатваме статията.