ЛАДКА МОРТКОВИЦ БАУЕРОВА,
КАТЕРИНА ЧУРСИНА

Недалеч от западноукраинското село Кухитская Воля гъстата гора се превръща в лунен пейзаж, състоящ се от пълни с кал кратери и изкоренени дървета. Местните жители наричат това място "Клондайк". Това е нелегална мина, където стотици мъже и жени добиват от блатистата почва кехлибар - вкаменена смола от дървета, които са умрели преди 40 милиона години. С помощта на газова помпа миньорите помпат вода в земята на дълбочина от 3 до 6 метра, като вадят кал, а понякога и малко количество скъпоценни камъни с цвят на мед. Ако разберат за приближаваща непозната кола, работниците бързо товарят оборудването си в камиони и отпрашват. До пет минути всички изчезват.

Това място е едно от десетките украински кехлибарени находища, където копаят алчни търсачи. По оценки на Държавния геоложки комитет горите в западната част на страната лежат цели 15 000 тона кехлибар. Те на практика не се пазят от правоохранителните органи и по думите на участниците се намират под властта на корумпирани местни чиновници. Незаконният добив измести по-скъпите законни методи за извличане на кехлибар. Властите казват, че незаконната търговия струва на Украйна данъци за милиони долари, да не говорим за щетите върху околната среда.

"Земята е съсипана. Никой няма да иска да влага средства тук", казва шефът на Геоложкия комитет Михайло Бояркин.

Скорошните сблъсъци между полицията и не по-малко наглите нелегални търсачи принудиха президента Петро Порошенко да изпрати специални части, за да се справят с незаконната търговия. Но полицията не може да направи много, защото повечето мини се намират в отдалечени селски райони, а да се стигне до тях може само по мръсните пътища с много дупки. Бдителните местни жители са готови да подадат сигнал, щом видят външни хора.

До местата, където има залежи на кехлибар, се стига изключително трудно.

"Почти е невъзможно те да бъдат хванати - казва Оксана Сайчишина, полицай от областта Ривне, където се намират повечето мини за добив на кехлибар. - Дори да научим къде действат, докато стигнем дотам, те разполагат с достатъчно време, за да избягат в гората и да се скрият там."

Местните жители смятат мините за единствения начин за печалба. Те работят в екипи примерно от шестима души, който помпа и дели добива. Свитлана - 45-годишна бивша детска възпитателка, е работила повече от година в "Клондайк". Тя казва, че заплатата й от 1200 гривни (48 долара) не й дава друг избор, освен да си зареже работата.

"Тук само зе един ден мога да спечеля толкова, което там вземах за месец", казва тя, докато събира с мрежа мътна вода в търсене на кехлибар.

Макар Свитлана да се страхува да не се удави в дупка с кал, тя казва, че няма да се върне на предишната си работа.

"Държавата не може да се погрижи за нас, затова ние самите трябва да се погрижим за себе си се налага да го правим сами", заявява тя.

Свитлана, която отказва да си каже фамилията, разказва, че полицията предлага 12-часова "протекция" - правото хората да не бъдат закачани, докато трескаво добиват кехлибар, срещу 500 долара на помпа. Полицията не отговори на молбата за коментар.

Търговията се активизира през последните три години с увеличаването на износа за Китай и цените скочиха петорно но 5000 долара за фунт (454 грама), твърдят миньорите. купувачите сключват сделки с местните жители в домовете им, казва Игор - едър мъж, облечен в камуфлажна военна униформа и зелена шапка на главата, който помага с организацията в мината.

"Всякакви има тук - от Киев, от Полша, дори от Китай", изтъква той.

Нелегалната търговия поврежда камъните и намалява цената, което в крайна сметка вреди на самите търсачи, казва Дмитро Тяглий - директор на държавния производител на кехлибар "Бурщин Украини". Ваденето с вода разцепва камъка, което намалява стойността му, а търсачите като правило извличат по-малко от три четвърти то залежите, допълва той. Законният начин на разработване предполага внимателно отстраняване на слоевете и пресяване на почвата пред сита. Това позволява да бъдат извличани каамъни с по-големи размери. Тяглий казва, че компанията му, коато се занимава с полиране и окончателна обработка на камъни, но няма право да ги добива, има проблеми с намирането на достатъчно количество материал и дори й се наложило да внася кехлибар от Полша. Тъй като в Украйна на практика няма законен добив, майсторите му са били примамени на по-доходоносна работа или при нелегалните търсачи, или отвъд границата в Полша.

Много търсачи казват, че добивът трябва да бъде легализиран и че те ще си плаащат данъците, ако повечето пари останат в региона.

"Искам хората да имат възможността да започнат дребен бизнес и да добиват кехлибар законно", заявяваа Олександър Василиев - бивш нелегален миньор, който работи в регионалния съвет в Ривне.

Същевременно миньорите и доходите им започнаха да заменят държавата. Те организираха събиране на средства за ранени войници, построиха детска площадка в местния парк и заделиха пари за строителство на църква, чиито златни и сини куполи гордо се издигат над близкото село. Вътре все още текат строителни работи, но отец Роман - млад свещеник в черни одежди, който контролира строителството, се надява до края на годината то да завърши, "ако момчетата помогнат". С други думи, ако търсачите на кехлибар дадат пари.

-----

* Двете авторки са журналистки от агенция Блумбърг, откъдето препечатваме статията.