Положението тук в Португалия е ужасно, но не колкото преди няколко години. Същото нещо може да се каже за европейската икономика като цяло. Предполагам че това са добрите новини.

Лошите новини са, че 8 години след смятаната за моментна финансова криза, икономическата уязвимост продължава да е налице, без края ѝ да се вижда. Това трябва да притеснява всички, както в Европа, така и отвъд нея.

Най-напред позитивното. Еврозоната, която включва 19-те страни, приели обща валута, постигна приличен растеж през първата четвърт на годината. Всъщност това е първият случай, в който растежът е по-голям от този в САЩ.

Европейската икономика най-накрая е малко по-голяма, отколкото преди финансовата криза и безработицата спадна от над 12% през 2013 г. до малко повече от 10% сега.

Показателно е, че всичко това минава за добри новини. С право се оплакваме от бавните темпове на възстановяване в САЩ, но нашата икономика вече е с 10% по-голяма от предкризисните си нива, а безработицата ни отново е под 5%.

Както казах, краят на хроничната липса на ефективност в Европа не се вижда. Ето какво показват финансовите пазари.

Когато дългосрочните лихвени проценти на сигурни активи са много ниски, това е индикатор, че инвеститорите не виждат трайно възстановяване на хоризонта. Дивидентите от петгодишните облигации в Германия в момента са на ниво -0,3% и негативният процент се запазва до осемгодишните облигации.

Как да разглеждаме тези изключително ниски лихви? Наскоро Нараяна Кочерлакота, бивш директор на Федералният резерв в щата Минеаполис, направи брилянтна аналогия. В отговор на критиците на „лесните пари”, които смятат ниските лихвени проценти за „изкуствени”, защото икономиките не бива да поддържат ниско ниво, той предложи да сравним ниските проценти с инжекциите инсулин на диабетиците.

Тези инжекции не са част от нормалния човешки начин на живот и могат да имат лоши странични ефекти, но са необходими за справянето със симптомите на хроничното заболяване.

В случая на Европа, хроничното заболяване е трайната слабост в харченето, което води до дефлационни отклонения дори в добри месеци, както предходните. Инсулинът, който представляват евтините пари, помага за справянето с тази слабост, въпреки че не е лечение.

Докато монетарните инжекции помагат за ограничаването на европейската слабост, те не водят до нищо, приличащо на лечение, а човек вдига рамене, ако помисли колко плачевно щеше да е положението без лидерството на президента на Европейската централна банка Марио Драги. Въпреки усилията на банката, основното ниво на инфлация в Европа остава под официалната цел от 2%.

В същото време безработицата в по-голямата част от Европа, включително на сегашното ми местоположение (Лисабон – б.р.), е на нива, които водят до човешки, социални и политически проблеми.

Струва си да отбележим, че в Испания, която напоследък е давана като добър пример, младежката безработица все още е на невероятните 45%.

Няма никакви резерви, които да помогнат при справянето с нов шок. Да кажем, че Гърция се срине отново, или гражданите на Великобритания гласуват за излизане от ЕС, или китайската икономика отиде в пропастта, или нещо друго се случи. Какво могат или ще направят европейските властимащи, за да неутрализират удара? Изглежда, че никой няма идея.

Проблемът е, че не е трудно да се види какво трябва да направи Европа, за да се справи с хроничната си болест. Увеличението на публичните разходи, специално в Германия, но също и във Франция, която е по-добре фискално, отколкото самите ѝ лидери изглежда си мислят, е непреодолимо.

Има огромна нужда от подобрения в инфраструктурата и инвеститорите на практика се молят на правителствата да вземат парите им. Споменах ли, че реалният 10-годишен лихвен процент, този върху облигации, които са предпазени от инфлация, е -0,8%?

Има добра причина да вярваме, че увеличаване на разходите в сърцевината на Европа ще е от полза също за периферните страни.

От друга страна, правилните действия изглежда са политически недопустими. Без изобщо да обмислят някаква промяна в курса, германските политици постоянно "режат" ЕЦБ – единствената голяма европейска институция, която има представа какво се случва.

Да го кажем така – посещение в Европа кара един американец да се радва на родната си страна.

Да, едната от двете големи партии изглежда ще номинира опасен самохвалко за президент, но така или иначе от известно време е видимо, че републиканците полудяват. Не са големи и шансовете той да се озове в Белия дом.

Същевременно цялостната икономическа и политическа ситуация в Америка дава основателни надежди, които тук са кът.

Силно се надявам Европа да излезе от бунището. Светът има нужда от по-жизнени демокрации! В момента обаче е трудно да видим някакви позитивни признаци.

Проф. Пол Кругман е икономист и носител на Нобелова награда. Анализът му е публикуван във вестник "Ню Йорк Таймс", преводът е на БГНЕС.