Вече няма никакво съмнение - "патриотите" са поели ангажименти, но не към избирателите си, а към друг. Ако беше към избирателите, не вярвам те да не могат разберат абсурда на ситуация, при която реално лишават от право на глас техните роднини и приятели, емигрирали на Запад. Плашилото с вота на българските граждани в Турция не може да счита за невъзможен за обяснение казус, защото тенденциите за намаляване на тежестта на този вот са очевадни. Изкуственото форсиране на темата е инструмент на текуща политическа конюнктура, не път към осмисляне или оптимално решение. Тезите за скъпия вот, за трудни за организация избори и прочие медийни аргументи претърпяха фиаско. Стигна се дотам самият Симеонов да признае валидността на позициите на българите зад граница. Остана само въздишката - "имаме ангажимент". И тук вече се съмнявам, че той е към техните избиратели.

Кремъл и Кой? играят чрез резервния си "кон" - патриотите. Атака млъкна, ДПС има интерес да не допусне "турския" вот да отиде към ДОСТ, защото вътре в страната контролират по-голяма част от избирателите. Малките партии, които са постоянно на повикване при финансова мотивация, допълват картината. Каракачанов и Симеонов виждат в избирателния закон шанс да консолидират по-голяма част от националистическия вот и да останат единствен и доминиращ фактор сред националистите.

Ако не сте разбрали, Атака като проект е история. Непотребен, но платен. Те изчерпаха своята полезност като инструмент за политически и обществен натиск, в който бяха инвестирани значителни средства. Поръчителите имат нужда от резултати, а Атака не може да им ги даде - те са доказан и устойчив пасив. А на поръчителите им трябва власт, позиции, контрол върху развитието на страната.

Затова ресурсите се пренасочват към националистите, които форсират изкуствени "препятствия" за да могат да бъдат забелязани, съответни да станат значими при преговори. Чрез тях може да се контролира вътрешния политически процес не само в удобната мантра за външния враг - Турция, срещу НАТО, срещу ЕС, в комбинация с тезата за Спасителя от североизток, но и най-вече да се гарантира реинкарнацията на модела Кой?  

Борисов формално е в шах - на повърхността изглежда, че ако не приеме ултиматума на Патриотите, те ще напуснат коалицията. Ако пък отчужди българите зад граница, му е сигурна загубата на гласове, съответно на тежест във всеки бъдещ Парламент. Всъщност проблемът не е в отношенията между ГЕРБ и ПФ, а между различните крила вътре в ГЕРБ относно вариантите за участие във властта. Напрежението вътре в партията ще расте и единственото мобилизацията на нови избори може да го овладее или реши. Въпросът е дали Борисов може да намери нов Цветанов, или Цветанов ще намери нов Борисов.

"Турският вот", темата бежанци и всичко, свързано с рисковете на исляма, се очертават като ключов предизборен тезис на националистите. Русия - брат, Турция - враг - това са простите щампи, в които се опитват да вкарат цялото мнообразие от въпроси по темата. Ако кресчендото по темата бежанци спада, нейната полезност пред избори се губи. Румяна Бъчварова се върна с важен коз - споразумението за реадмисия. И националистите спешно търсят да вдигнат медийно топката със заместител - или бурките, или визи за Турция, или етнонапрежение с циганските бунтове, или раздуване на зловещи сценарии от ердоганизацията на съседката ни. При това забележете, във всеки един от тези варианти, действително има потенциал за тревога, но тя е преекспонирана и истеризирана.
Така националистите нито помагат за оценка и управление на рисковете и възможностите, нито дават верните решения.
Затова тезата на ВМРО, че ветото на избирателния закон е удар срещу националната сигурност,  е откровена манипулация - с тези си действия националистите дестабилизират България и играят чужда игра срещу националните интереси. Това е случаят, при който демонстрираният патриотизъм не се покрива с родолюбието.