НИКОЛАЙ ЦЕКОВ

Какви бяха първите години на „съветска” България? Издаденият в Русия документален двутомник „Советский фактор в Восточной Европе“ показва как е бил наложен и утвърден съветският режим в България и останалите бивши социалистически страни след края на Втората световна война. Документите обясняват защо въпреки наличието на либерално-демократични и социалдемократически елементи на развитие в региона, в крайна сметка в обществото е наложен комунистическият модел. Това става главно благодарение на репресивно-силови методи на въздействие, информационен контрол над обществото, показни съдебни процеси и внедряване на система от съветски „съветници”.

Докато пресата и кинопрегледите в окупираната от Червената армия България тръбят за растящо благоденствие и успехи в ликвидирането на враговете на народа, секретните послания на руските „съветници“, изпращани до Кремъл, разкриват друга картина за живота в НРБ. Настаняването на „очите и ушите“ на Кремъл на ключови позиции в НРБ става след изпратено от София формално искане, но Москва е тази, която определя местата, на които „съветниците“ трябвало да работят. Съветският посланик в София е редовен участник в заседанията на Министерския съвет, а подчиненият му апарат от „съветници“ присъства при вземането на решения в отделните министерства. В силовите ведомства като МВР, ДС и Военното министерство съветските другари са добре представени в ръководствата на всички окръжни управления и в щабовете на вътрешните и граничните войски.

Добре документирана е ролята на изпратените от СССР представители на НКВД, участвали в изтръгването на показания по време на всички скалъпени процеси срещу българската опозиция и т.нар. „трайчокостовисти”. „Ликвидирайте в зародиш всяка съпротива. Вземете на отчет и следете изкъсо опозицията, духовенството, интелигенцията и царските офицери. Съставете списъци за масови арести в случай на война“, гласят в резюмиран вид напътствията от Москва.

Предателството спрямо Пиринския край

 

В сталиновия проект за създаване на южнославянска федерация със столица Белград е решена съдбата и на Пиринския край в България. Георги Димитров, по онова време премиер на България, приема безусловно диктата на Москва и се договаря с Тито за етапите на предаването на Пиринския край на Югославия. Единствено крамолата между Сталин и Тито през лятото на 1948 г. спира практическото осъществяване на това посегателство срещу националния суверенитет на България.

В донесение до Кремъл от февруари 1949 г. съветският генерален представител в Българската Народна Армия /БНА/ генерал-лейтенант Петрушевски, редом с описанието на боричканията за надмощие между комунистическите кланове в София, дава и сведения за подготовката по предаването на Пиринския край на Югославия. Петрушевски свидетелства за активното пропагандиране и насаждане на „македонско“ самосъзнание сред местните българи и нарастващото недоволство сред населението. След като СССР обявява югославския ръководител Тито за враг, съветският военен емисар в България е бил разстроен от факта, че БНА се готви да се изтегли от Пиринския край като част от плана за предаването му на Белград.

Трагедията на българското село

 

Животът на българския комунистически елит няма нищо общо с оскъдицата, купонната система и черноборсаджийството в България, свидетелстват дописките на „очите и ушите“ на Москва. Донесение до ЦК на КПСС, писано няколко месеца след смъртта на Сталин, дава представа за огромната пропаст между приказките на София за преизпълнени планове и народно благоденствие и мизерното съществуване на обикновените хора.

В индустрията е налице огромно текучество на работната ръка, а плановете за развитието й на практика не се изпълняват. Снабдяването с електроенергия е голям проблем поради честите аварии. Цените в НРБ растат с по-бързи темпове от заплатите. Голяма част от произведеното е брак и не може да бъде продадено на населението, независимо от занижените цени и огромния дефицит на стоки и услуги, пишат дописниците на КПСС. И допълват: „Миньорите живеят в калпави бараки с легла на два етажа. На едно легло на смени спят по двама или трима души. В работническите общежития няма елементарни мебели“.

Извращенията около насилствената колективизация на земята и земеделския инвентар са довели българското село до просешка тояга. Съветският опит за унищожение на „дребнобуржоазните“ селски производители в България чрез принудителното им колективизиране в ТКЗС-та е внесен заедно с целия репресивен арсенал от мерки.

В Пазарджишка околия се устройват блокади на селата с цел да се заставят селяните, които обработват собствена земя, да отидат да жънат и нивите на земеделските стопанства. „В Радомирска околия блокираха селата, за да накарат селяните по-бързо да предадат вълната от овцете на държавата“, пише в изпратения до ЦК на КПСС доклад за положението в НРБ. В документа за първи път се споменава и за новата звезда на ЦК на БКП Тодор Живков, който е описан като верен сталинист и защитник на Вълко Червенков.

Препечатваме статията от Дойче веле.