Изборите в Германия са догодина, но още отсега е ясно, че пенсионната тема ще бъде, ако не основната, то една от възловите в борбата за гласовете на електората. Като тя представлява интерес не толкова за настоящите, колкото за бъдещите пенсионери, загрижени за размера на издръжката си в контекста на неблагосклонните демографски процеси.

„Идеална и трайно работеща пенсионна система няма”, казва един от експертите в бранша, с което само налива вода в мелницата на тези, които настояват за реформиране.

Но и без това никой не оспорва необходимостта от него, въпросът е „само” как да стане това. Тъй като все по-малко хора вярват, че спокойните им старини с достатъчно средства са гарантирани, а същевременно изпитват силно недоверие към политиците, че ще успеят да се справят с проблема.

В какво точно се състои той?

Според някои проучвания – от 2030 година нататък почти всеки втори новопенсионирал се би бил застрашен от бедност, ако разчита само на държавната пенсия. Главната причина – регистрираната още от началото на 70-те години тенденция на намаляване на раждаемостта, докато паралелно продължителността на живота се увеличава все повече. И не на последно място – символичните лихви, които предоставят банките напоследък.

Както би казал някой - ама какво искат?

Та нали от началото на юли влиза в сила поредното увеличение на пенсиите в Германия, при това най-голямото от 23 години насам – 5,95 процента в източната част на Германия, 4,25 – в западната. Да, ама не, би казал друг – пенсиите хем нарастват, хем в резултат на това повече пенсионери ще трябва да плащат данъци, тъй като ще надхвърлят необлагаемия минимум. И нерядко може да окаже, че данъците „изяждат” увеличението. При това положение излиза, че каквото и да стори правителството, все ще има недоволни – дори и сега, 15 години преди "дедлайна" 2030-а.

През 1957 г., когато влиза в сила пенсионната реформа на тогавашния канцлер Конрад Аденауер, тя напълно съответства на структурата на обществото. Но безработица почти не е имало, а средната продължителност на получаването на пенсията е била 9,6 години. Междувременно е нараснала двойно – на 19,4 години, а времето, в което се плащат вноски, намалява и намалява. Днес годишната държавна субсидия, от която пенсионната система има нужда, възлиза на 80 милиарда евро, т.е. към една трета от общия бюджет. И ако в системата не се внесат спешни изменения, пенсиите би трябвало незабавно да се съкратят с 30 процента.

Най-лесното вече излезе в общественото пространство – повишаване на пенсионната възраст от 67 години (до толкова трябва да стигне през 2029-а) на 70. Противниците на тази идея, обаче, логично са далеч повече от поддръжниците ѝ. Или пък – всички да внасят отчисленията си в един национален фонд, което би решило проблема в краткосрочен план, но не и изцяло.

Министърката на труда и социалната политика Андреа Налес (от Социалдемократическата партия) е получила срок до лятото да излезе с предложения за промените, а през есента трябва да е готова и с цялостна концепция. Основната ѝ цел – да даде възможност за съхраняване на сегашното ниво на сигурност, на което разчитат възрастните хора.

Канцлерката Ангела Меркел дава гаранции до 2029-а – дотогава пенсионната система в Германия щяла да издържи, запазвайки стабилността си. И да - трябвало да се мисли за времето след това, но не още сега, темата не трябвало да присъства в предстоящата предизборна кампания. Някои наблюдатели констатират по този повод, че Меркел би желала да избегне темата поради нейната не твърде висока атрактивност, но страховете на хората трудно биха могли да бъдат игнорирани – щом 57 процента от бъдещите германски пенсионери се безпокоят за пенсиите си (в новите федерални провинции този процент е още по-висок – 78%).

„Не разчитайте само на държавната пенсия”, съветва по този повод най-тиражният германски всекидневник „Билд”, загрижен за благосъстоянието на своите читатели.

Накратко препоръката към тях е следната – най-сигурно е да разчитате не на един източник на средства на старини: наред с държавната и с фирмената пенсия, правете и доброволни вноски, а ако ви останат средства, вложете ги в недвижим имот, който да ви носи приходи. Впрочем – това е така нареченият модел „Капучино”, горещо препоръчван не толкова отдавна като средство срещу бедността в залеза на живота. Той включвал три елемента: първо кафето – сравнявано с държавната пенсия; след това млякото – фирмената добавка към пенсията; и накрая щипка какао – приносът на доброволно направените вноски. Днес от тази розова картинка обаче не е останало много.