От вчера най-голямата интернет търсачка Google провежда експеримент - вместо традиционното синьо, някои потребители виждат линковете (връзките), в черно. Това обърка доста хора, свикнали със стандартния им вид. Въпреки това, много уебстраници вече отбелязват хипервръзките със собствен цвят и понякога изпускат подчертаването.

Откъде идва объркването?

Концепцията за хипертекст - такъв, който може да води до друг, възниква още през 40-те години на миналия век, но когато става въпрос за компютрите. Терминът е дело на Тед Нелсън, американски професор-технолог, който го ползва за пръв път в заглавието на академичен текст през 1965 г. 

Тогава обаче хиперлинкът не е син - единственото, което го отделя от околния текст е подчертаването, което е първоначалният знак, че ако натиснеш, ще получиш още информация.

Причината е проста - компютрите тогава обикновено са монохромни или имат два цвята. Хиперлинкове са били ползвани за пръв път в разработвания десетилетия Проект "Ксанаду" - електронна библиотека.

Синият хиперлинк бива въведен от Тим Бърнърс-Лий през 1993 г., вече за употреба там, където хиперлинковете наистина са ключови - в Мрежата. Той обяснява пред Mashable.com, че няма точна причина да е избрал синьото в добавка към подчертаването:

"Няма причина някой да ползва цвят, или синьо, за да означи линковете - така е по подразбиране. Мисля, че първият клиент за световната мрежа (който аз написах за компютъра NeXT) беше само с подчертаване, тъй като е свободна форма на поставяне на ударение в реалните документи. Синьото дойде с цветовете на екраните - не помня коя програма първа ползва синьо... Предполагам, че синьото е най-тъмния цвят, и най-малко затрудняващ четимостта. Ползвах зелено в първите дизайни за световната мрежа, тъй като исках нещо спокойно, от природата."

Едно е сигурно - синьото вече 20 години е знак за човешкото око - "натисни тук и виж повече". Ако тази информация се крие зад текст със същия цвят, това може да обърка много хора. Google обаче е най-силната компания в световната мрежа, и може да променя дори подобни традиции.