Парламентът прие и на второ четене новият Закон за електронната идентификация, дело на екипа на външната министърка Румяна Бъчварова, но въпросът дали чиповете ще се вграждат в личните карти или не трябва да се гласува отделно в друг закон - този за личните документи.

Това предложение бе идея на Цветан Цветанов от ГЕРБ, който е и председател на водещата вътрешна комисия. Предложението му бе направено устно, защото колегите му от ГЕРБ пропуснали крайния срок за внасяне на поправки между двете четения на закона, докато самият Цветанов бил в чужбина, научи Клуб Z. Цветанов отхвърли и идеята в чипа да има записан и квалифициран електронен подпис.

Екипът на Румяна Бъчварова взе контрамярка - отхвърлените точки да се внесат с директна промяна на Закона за българските лични документи. Това обаче ще забави законовата регламентация с минимум 3 до 6 месеца. А самото вкарване на чиповете ще стане най-рано от 1 януари 2018 г.

Това обаче означава, че в момента не е ясно на какъв точно носител ще бъде чипът. Остават вариантите за отделна карта с чип или USB-флашка.

Освен това, отново по предложение на Цветанов, законът не влиза в сила веднага, а след 6 месеца. Частите от него, свързани със създаването на Център за електронна идентификация и публичен регистър, пък стават законни след 7 месеца. Създаването на регистър за овластяване, за да може да упълномощиш някого да ползва електронния ти идентификатор пък се отлага с 18 месеца.

Гласуването днес, въпреки вълненията в управляващата коалиция след излизането на АБВ от нея, протече без много дебати. Само в началото от БСП възразиха срещу проблемни според тях точки и се възползваха от повода да критикуват електронното гласуване, косвено свързано и с този закон.

Антони Тренчев от РБ изтъкна ползите от новия закон:

"Непосредствено преди ваканцията приехме ИК, който както знаете генерира известно напрежение в обществото. Но мястото, в което категорично няма напрежение, където хората дори са доволни от нас, е електронното гласуване. Текстовете, които приехме, са най-добрите възможни."

И подчерта важността на електронната идентификацията за електронното гласуване и за улесняването на всички административни услуги.

"С важната уговорка, че когато му дойде времето, ще приемем в Закона за личните документи нещата, за които се уговорихме в комисията", добави той.

Красимир Янков от левицата използва този момент:

"Разбирам вашето желание да го обвържете. Само че да погледнем каква е практиката в европейските страни и по света. Има само една единствена страна, и това е Естония, и нито една друга страна в ЕС не прилага електронно гласуване. Така че не е уместно вие да обвързвате приемането на текста от този закон с бъдещи намерения.. Защото тайната на вота… дистанционно гласуване в европейски страни има с поща, чрез изпращане на писмо, която гарантира тайната на вота, но няма електронно гласуване, защото няма защита. А вие точно това се опитвате да внушите - че най-сигурният и достъпен начин е електронното гласуване."

Според Янков РБ се опитват и да внушат, че електронната идентификация ще бъде евтина, а тя според него ще бръкне директно в джоба на данъкоплатеца.

"Ще кажа само, че електронния идентификатор ще бъде в личната карта, и личната карта няма да промени цената си. Това, че нещо не се случва някъде, не е е аргумент да не се прави в България. Разбирам, че във вашия еталон - Русия, няма електронно гласуване", заяде се Тренчев в отговор.

В дебата се включи и Петър Славов от гражданската квота на Блока:

"Искам да ви кажа, че сме 2016 г, не сме 1944, или 1989 г, във века на информационните технологии сме. Вземете последната данъчна кампания - близо една трета от българските гражданите си подадоха декларацията онлайн. Близо  2 млн. български граждани казаха, че искат да гласуват по електронен път. Защо искате да ги спрете, когато без допълнителни средства могат да направят това? Нека мислим за една съвременна България като част от съвременна Европа, където електронното управление е нещо обичайно."

Янков обаче подчерта, че не е против електронната идентификация, а против начинът, по който тя се въвежда от управляващите.

"Ако смятате, че с приемането на конкретния текст имате основание да твърдите, че в бъдеще ще облекчите български граждани, тепърва хората ще разберат тази лъжа, защото няма да има такова облекчаване, като в другите страни. Електронната идентификация трябва да бъде универсална, вие правите различни за различните сектори."

На това Тренчев обясни, че секторният идентификатор е с цел определен орган да има достъп само до нужната на него информация.

"Например на данъчните искате да дадете информация какво дължите като данъци. Не искате да виждат вашия здравен статус. Обратното, когато отидете в болница, не искате човекът на гишето да вижда данъците ви. Това ограничава достъпа различните институции каква част от нашите данни да види", каза депутатът.

Янков попита и къде е мястото на пръстовите отпечатъци, предложени от здравния министър Петър Москов. Тук в дебатът се включи Петър Байрактаров от Патриотичния фронт, който подчерта, че били биометрични идентификатори, че разликата е голяма, и от този момент нататък дебатът замря.

Следващите близо 50 параграфа бяха гласувани с лекота от едва около 80-те депутати в зала. Всяка точка бе приемана с около 70 гласа "за" и 10-12 "въздържали се". Едва след 1 ч още дузина депутати влязоха в зала, но с приближаването на края на законопроекта, БСП започнаха да ползват всички методи, за да спрат заседанието. Малко след 14 ч, когато оставаха 3 параграфа от допълнителните разпоредби, започна поименно преброяване.

След него и в ключовите последни точки, засягащи кога ще влезе в сила закона и дали ще има чипове в личните ни карти, депутатът от РБ Димитър Делчев излезе и уточни:

"Параграф 6 касае възможността електронната идентификационен чип да може да се поставя върху българските лични карти, тоест да стане достатъчно масова, че да може да се ползва и в електронното управление, и в електронното гласуване. Ние на комисия обсъждахме този въпрос, и аз изказах мнението на РБ, че тази възможност тябва да бъде предвидена. Имаше и други коментари - че трябва да е в Закона за българските лични документи. За нас е без значение по какъв начин ще влезе, важен е крайният резултат."

Цветан Цветанов коментира в отговор, че тези промени ще се случат в предвидения срок.

"Мога да ви уверя, че ЗИД за личните документи вече е приет в Министерски съвет и е внесен в парламента"

И отново обясни, че законът за електронната идентификация влиза в сила след година (и повече за някои точки), а промените в личните документи - чак през 2018 г.