Десет устойчиви мита са застанали на пътя на Европа и пречат за решаването на реалните проблеми. И ако европейците не бъдат убедени, че тези схващания са фалшиви, нуждаещите се от гласове политици нямат интерес да взимат болезнени решения, които обаче да се отплатят дългосрочно, пише Жил Мерит от „Приятели на Европа“ в Politico.eu.

Той изрежда десетте мита, които са завладели европейците и които са им дали фалшиво чувство за сигурност.

#1 Европа е пренаселена

Далеч от истината. Населението на Европа намалява и няма достатъчно хора, да запълнят работните места. Общото население на Европейския съюз от около половин милиард души може да намалее до 450 милиона до средата на века, дори и да дойдат прогнозираните 60 милиона имигранти.

#2 Европа е богата

Тук е малко по-сложно. Вярно е, че европейските държави са по-богати от развиващите се. По-високият жизнен стандарт и спестявания означават, че можем да изкараме няколко години, дори и да се наложи да ядем вече засятата царевица и да не отглеждаме нова. Обедняването ще е бавно, но изглежда неумолимо. Повишаващите се неравенства в богатството са съставките за бъдещи политически трусове.

#3 Европа е силна

С 2 милиона мъже и жени в униформи – повече отколкото в САЩ и почти толкова колкото в Китай – въоръжените сили на Европа би трябвало да са най-мощният военен инструмент в света. Тяхната кратка въздушна кампания срещу Либия през 2011 година например имаше нужда от американска помощ, а пък повечето национални бюджети за отбрана продължават да бъдат съкращавани.

#4 Европа е технологично напреднала

Европа е родина на половината научни открития, така че някой може да я мисли за най-мощната технологична сила в света. Но европейците са прочути с бавното превръщане на идеи в индустриални иновации, вместо това три-четвърти от инвестициите в американски изследователски проекти са техни. Европейските мениджъри мислят, че Китай ще задмине Европа по иновации до 2020 година.

#5 Европа е гъвкава

Европа има средствата да отскочи, но трябва да събере воля за това. Страните от ЕС заемат 5 места от първата десетка и 10 от първите 20 места в лигата на конкурентните икономики. Европа все още е най-големият търговски блок в света и средствата на европейските инвеститори се оценяват на 15 трилиона долара. Движещата сила все още я има, но мускулите отслабват. Традиционните производствени региони плачат за обновление.

#6 Европа изнася работните си места в Азия

Признанието на Volkswagen, че произвежда една трета от своите коли в Азия, беше присъдата за европейските производители. Но нещата са доста по-сложни: заетостта в производството намалява и днес над 70% от европейската икономика са услугите, а в същото време и търговският излишък от промишлени стоки също се увеличава.

#7 Европейците губят от имигрантите

Това е любимият уличен лозунг на популистите и е удивително колко много хора му вярват. Европа се нуждае от мигранти, за да заздрави работната си сила и икономиката. Америка е по-здрава, защото до средата на века имиграцията ще увеличи населението ѝ с почти 100 милиона.

#8 Гласът на Европа се чува по света

Икономическата тежест на ЕС играе ключова роля при търговски преговори. Но пред нас има и по-големи проблеми. Новите правила за глобално управление са тестът. ЕС има опитът и уменията, но дали има колективна решителност, която да гарантира, че позициите му по въпроси като банковите регулации и климатични промени ще надделеят?

#9 Европа е на същата честота като Америка

Те споделят до голяма степен еднакви проблеми, но не и непременно еднакви интереси. Американският ядрен щит даде на европейците сигурността, която ѝ позволи да харчи по-малко за военни цели. Но те вече не следват автоматично САЩ във всичко. И въпреки че търговията и инвестициите между ЕС и Съединените щати са огромни, облаците около новото споразумение за трансатлантически общ пазар TTIP показват, че не всичко е идеално.

#10 „Супердържавата“ ЕС застрашава националния суверенитет

Идеята, че Брюксел е всесилна и всезнаеща супердържава, е сбъдващ се кошмар за мнозина. Всички обаче могат да се успокоят, защото не е така. Повече въображение и по-малко несмееща да рискува европейска бюрокрация ще означават повече съобразяване с общественото мнение. А това ЕС е показал, че не го може. Това е ахилесовата пета на европейския проект. Отдалечени, изолирани, неразбираеми, политически безотговорни, непокътнати от бюджетните съкращения и на вид безразлични към критики, европейските институции в този вид имат все по-малко приятели.