Представете си сферата с топките от тотото. Това беше българската политика в последната година и половина – движение на всички във всички посоки и в крайна сметка статичност. Някои от топките в сферата аха да хлътнат в изхода, но в крайна сметка продължаваха да кръжат около центъра Борисов.

Без значение дали се водят управляващи, опозиция, или и двете, играчите по терена убедително заприличаха на рояк около Борисов. А Борисов вече е толкова споен с политическата реалност у нас, че едва ли вече мнозина могат да си представят България без него начело. България се намира в опасно привикване с Борисов. Той удържа картината цяла и я прави възможна. Но това е друга тема.

Топките се счупиха

С времето и с идването на президентските избори блъсканицата в сферата стана толкова голяма, че повечето топки се счупиха надве. Две линии в БСП, две опции и пред АБВ – патриотична или лява, отдавна два гласа в Патриотичния фронт, два референдума на опашката, пословично разделение в Реформаторския блок, две партии в сектора на ДПС. Дори ГЕРБ вече е на два гласа и не може да скрие напрежението Цветанов-Борисов.

Знаехме, че първата топка ще е БСП. Нишката за разплитане на чорапа беше конгресът на БСП – каква линия ще избере той. И после всички щяха бързо да започнат да се подреждат на старта.

Така и стана. БСП изостави нишовата линия и избра отворената. Не че бъдещето пред БСП е безпроблемно. Тепърва ще трябва да се решава въпроса с това как ще функционира партията след конгрес, който май я поляризира. Но, така или иначе, БСП сега ще е доста по-енергична и видима. А и ДПС вече играе по-рязко опозиционно.

Това накара АБВ да посегне бързо към инициативата и да пробва да постави дневния ред в новото мрежово ляво. От монолитно, лявото в последната година се правърна именно в мрежово – точно като страта десница. В условията на мрежата дори и най-малките имат роля.

АБВ ще се опита да каже „след нас“, защото съзнава ясно, че едно по-буквално долепяне до БСП ще ги обезличи. Така ако утре има голяма коалиция ГЕРБ-БСП, с избори или без избори, АБВ ще се мъчи да е мост.

Но мостовете изгарят първи, прав е Доган. Затова и Първанов ще се опита да посочи ляв кандидат – с който или ще се позиционира като предстоятел на лявото, или ще го цепи. И в двата случая малкият ще се опита да бъде голям.

Същото се опита да направи и Радан Кънев с анонса си за Плевнелиев. Само че президентът отвърна твърде рязко и замисълът на Радан Кънев – какъвто и да е бил – за момента доведе най-вече до смут и дори подялба в либаралната прозападна общност. Едва ли това е бил търсеният ефект.

Радан Кънев съзнава, че в новата ситуация на изяснявящо се дясно патриотично управленско формирование част от аргументите му срещу правителството губят убедителност. Затова от Кънев сега зазвучава нова критика към управляващите – трърде много национализъм и популизъм.

Ходът на Борисов

Ако обаче Борисов играе с въображение, той като нищо може да се пробва да направи именно това – да забърка около ГЕРБ дясно-патриотична амалгама с обща президентска двойка. Съвсем примерно, някакъв неупотребен досега политик с десен профил и жизнно политическо присъствие, а ла Дончев + нещо позитивно националистическо за вице. Разбира се, това е само възможна хипотеза. И ако се влезе в тази хипотеза, трябва да се направи елегантно, така че да не отблъсне избиратели, а да накара реформатори и патриоти да последват.

Западняците обаче, вероятно, ще настояват на Росен Плевнелиев. Но с Плевнелиев напред задачата на Борисов срещу общ ляв кандидат става доста трудна. Потенциалният психологически и аритметичен ефект на евентуална обща лява кандидатура, особено ако е силна, кара Борисов да мисли за безопасни или изненадващи находчиви варианти. Борисов си го каза: чудя се дали да издигаме партийна кандидатура или да правим друго.

Възможното „друго“ е да се подкрепи (дори и не задължително да се издигне) именно някакъв вариант за кандидат, който звучи като кандидат на мнозинството, а не само на ГЕРБ. Така Борисов ще избегне челно сражение. Дали дори и Калфин не му е минавал през главата в момента на политическа фантазия?

Важно предизвикателство в такъв вариант са Патриотите. Ако си изиграе картите добре, Борисов дори може да се възползва от това, че в момента у нас и в Европа се надига националконсервативна вълна. В същото време, ще убеди западните партньори, че винаги е добре да има малки дози „добър“ национализъм (разбирай прозападен), като противоотрова на „лошия“ национализъм (проруски).

Освен всичко, така Борисов ще предотврати все по-реалистичния вариант за единен националистически кандидат, който би размътил сериозно пейзажа. Разбира се, единен националистически кандидат може дори и да направи услуга на ГЕРБ – като отнеме тяга от левичари, от политически заявки като тази на Слави, от ескалиращата коалиционна активност на Цветанов и т.н. Но по-важното за Борисов сега е консолидация и монолитен вид на управлението, без ярки опозиции и радикали. Някакъв консолидиран президентски вариант за управляващата формация може да постави натясно и Радан Кънев. Макар че той отново ще е гласовит.

По всичко личи, че с Турция предстоят тревожни развития. Запазът не се радва нито на тях, нито на случващото се с Русия. България става ключово място. Точно затова от нас се очаква стабилност – това послание излъчи едно американско посещение преди дни, ще го излъчи и следващо посещение. Това означава, че запъдът държи на Борисов и стабилността у нас.

Дали тази стабилност няма рязко да се разклати от Патриоти, Раформатори или самия Борисов – това е винаги възможно. А дали стаболността скоро няма да се преутвърди в избори, голяма коалиция и т.н. – това пък е тема за после. Сега, важното е как Борисов да направи така, че популярността на властта да не потегли бавно и сигурно надолу с разпади, раздори и практическа невъзможност да се управлява. Борисов ще трябва да прави от дефекта ефект.

Първан Симеонов е изпълнителен директор на "ББСС Галъп Интернешънъл". Коментарът е написан специално за Клуб Z.