Партиите са вложили по-малко пари за местните избори през 2015 г. в сравнение с вота четири години по-рано. През 2015 г. 12-те партии, регистрирани на национално ниво в ЦИК, са изразходвали  9 662 919,64 лв. През 2011 г.  7-те парламентарно представени партии са имали доста по-значителни разходи - 13 661 173 лв. Това показват изчисленията на Института за развитие на публичната среда за средствата, които политическите субекти са изразходвали по време на кампаниите си за местните избори през м. г. Тя дава любопитни детайли за цената на вота в светлината на последните обсъждания около Изборния кодекс.

Мониторингът включва данните за 12 регистрирани на национално ниво в Централната избирателна комисия за местните избори политически партии и коалиции –  всички парламентарно-представени политически сили (НФСБ и ВМРО са с отделни регистрации, а Български демократичен център се отдели от България без цензура) и получилите повече от 1% на проведените миналата година парламентарни избори "Движение 21" и "Глас Народен".

Регистрираните местни коалиции, в които не са участвали някои от разглежданите от нас субекти, както и независимите кандидати в 256-те общини, не са във фокуса на изследването, уточняват от направителствената организация.

Според отчетите, представени пред Сметната палата, 12-те партии са изразходвали общо 9 662 919,64 лв. за местните избори.

Графиката по-долу показва общото разпределение на направените разходи за различните типове предизборни дейности и услуги. Интересно, че съществената част от похарчените пари са били за “масови прояви и агитационни материали” - около 40 % от всички средства (3 892 058,39 лв.). Малко по-малко са отишли за медийни услуги - 3 487 148,36 лв.

 

 

От 12-те партии и коалиции най-голяма сума за кампанията си са отделили от ГЕРБ – 3 456 373,53 лв., следвани от ДПС – с 2 954 446,02 лв., БСП – 1 017 657.52 лв. и НФСБ – 555 330,13 лв. Над половин милион за кампанията си са изхарчили от АБВ – 510 571 лв.

Въпреки че общият размер на финансирането на предизборната кампания на партиите и коалициите при избори за общински съветници и кметове не може да надхвърля 8 000 000 лв., нито един от разглежданите субекти не се доближава до тази сума.

Графиката по-долу представя разпределението на направените от всяка партия и коалиция разходи по време на предизборната кампания (участниците може да избирате от падащото меню под заглавието):

 

Различните разходи (посочени в падащото меню), направени от разглежданите участници, могат да бъдат проследени в следващата графика:

Сумите, похарчени за възнаграждения и осигуровки на наетите в кампанията служители, възлизат едва на 1% от общите разходи. Някои от партии в предизборния месец изцяло са разчитали на доброволен труд от явно най-запалените си поддръжници и симпатизанти – АБВ, "Атака", БДЦ, ВМРО, Движение 21, ДПС, Реформаторския блок.

На консултантски услуги и социологически проучвания са разчитали само АБВ, БСП, ГЕРБ и Глас народен, като разходите тук са едва на 0,5 % от общите.

За медийното отразяване на предизборните кампании по време на местните избори, 12-те партии са изразходвали общо 3 487 148,36 лв. Разпределението на тези средства по вид медии, може да бъде проследено в следващата графика:

 

Най-сериозни суми посочените политически субекти са вложили в печатните медии. Средствата за тях са повече, отколкото тези за БНТ и другите телевизионни канали взети заедно. Очертава се тренд по време на местни избори да се залага на печтните издания. Вероятно политическите партии и коалиции намират този подход за по-ефективен  заради наличието на местни издания, които в по-голяма степен достигат и таргетират избирателите по места (а и са по-евтини като подход).

Веднага след печатните медии се нареждат разходите за онлайн издания. Очевидно предизборната кампания е била проведена на страниците на вестниците в много по-голяма степен, отколкото през телевизионните екрани.

Графиката по-долу показва на какво медийно отразяване са залагали политическите субекти:  

 

Кандидатите са залагали преди всичко на печатните медии при отразяване на кампаниите им – "Атака", ББЦ, БДЦ, БСП и ДПС са вложили най-голяма част от средствата си за тях. Онлайн медиите се нареждат като най-предпочитания метод за информиране на избирателите от АБВ, ГЕРБ, Глас народен и Движение 21. ВМРО, НФСБ и Реформаторският блок са заложили най-много на частните телевизии.  

Сравнени с разходите за кампанията на местни избори 2011 г. общите средства, изразходвани за местни избори 2015 г. показват, че партиите и коалициите сякаш губят интерес към провеждането на предизборни кампании за местна власт. За справка, през 2011 г. седемте парламентарно представени политически субекта (ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака", РЗС, ДСБ и СДС) според отчетите си пред Сметната палата са инвестирали в кампаниите общо 13 661 173 лв. През 2015 г. за 12 партии сумата пада до 9 662 919,64 лв. Вероятно обяснение на този факт може да бъде, че българските партии са оптимизирали своите разходи чрез сериозна икономия от мащаба, предполагат от Института. Друга вероятна хипотеза за намалелите разходи е наличието на различни безплатни форми за отразяване на партийните кампании, въведени с новите правила на Изборния кодекс.